Новите вредители по растенията обикновено пристигат в непознати райони чрез международната търговия и транспорта. Климатичните промени не ги пренасят сами, но могат да увеличат шанса им да преживеят зимата, да се размножат и да създадат трайни популации. По-меките зими и по-дългият топъл сезон променят условията за земеделието и правят ранното откриване на непознати видове все по-важно, пише "Климатека".
Пример за подобна промяна е кафявата мраморна дървеница, позната у нас и като миризливка. Инвазивният вид произхожда от Източна Азия, а присъствието му в България е официално документирано през 2016 г. Първите находки са регистрирани в София през септември същата година. Европейската и средиземноморска организация за растителна защита посочва, че видът е открит тогава на две места върху китайски хибискус.
Дървеницата напада широк кръг култури - ябълки, круши, праскови, грозде, лешници, домати, пипер, боб и царевица. Храни се директно с плодовете и семената, а в районите, в които няма достатъчно естествени врагове, може да се размножава почти необезпокоявано. След като се установи широко, ограничаването ѝ става по-трудно и изисква постоянни мерки.
Късният сигнал увеличава щетите
Според агронома Роман Рачков климатът е фактор, който подпомага установяването на вредителите, но не е основната причина те да се появяват на ново място. Търговията и транспортът могат да пренесат насекомо на хиляди километри, докато температурите определят дали то ще оцелее и ще създаде популация.
При кафявата мраморна дървеница българските наблюдения сочат основно едно поколение годишно. По-меките зими и по-ранното затопляне обаче могат да подпомогнат презимуването на възрастните насекоми и да удължат периода им на активност. Именно времето между първата поява и официалното установяване е критично, защото през него вредителят може да се разпространява без координирана реакция.
Малките земеделски стопанства, овощните градини и частните дворове трудно се наблюдават постоянно. В много случаи първият необичаен лист, плод или летораст се показва на агроном в агроаптека. В България работят близо 800 такива обекта, разпределени в различни части на страната. Според Рачков тази мрежа може да се превърне в допълнителен канал за ранно предупреждение.
Предлага се единен канал към БАБХ
Идеята е агрономите в агроаптеките да подават сигнали за съмнение за нов или необичаен вредител чрез единна цифрова система. В нея могат да се посочват културата, местоположението, кратко описание и снимка на поражението или насекомото. След това Българската агенция по безопасност на храните трябва да прецени дали е необходима проверка и лабораторна диагностика.
Предложението не предвижда агроаптеките да заменят фитосанитарните инспектори или да поставят официални диагнози. Ролите остават разделени: агрономът наблюдава и подава сигнал, а компетентните органи проверяват случая и потвърждават наличието на вредител. Подобен механизъм би допълнил действащите правила за уведомяване при съмнение за карантинни организми.
Цената на късното откриване може да бъде значителна. В САЩ щетите от кафявата мраморна дървеница само за производителите на ябълки в Средноатлантическия регион през 2010 г. са оценени на около 37 млн. долара. При карантинни вредители последствията могат да включват ограничения върху движението на растения, унищожаване на насаждения и загуба на реколта.
Кафявата мраморна дървеница вече е широко разпространена и не е карантинен вредител по смисъла на европейското законодателство. Случаят показва защо следващият инвазивен вид трябва да бъде забелязан преди да се установи трайно. За земеделците това означава по-бързо подаване на информация, а за институциите - възможност за проверка, докато ограничаването на проблема все още е реалистично.