Юлиан Попов: Българското земеделие подкопава биоразнообразието. И собственото си бъдеще

Българското земеделие подкопава биоразнообразието. И собственото си бъдеще.

И да, ще стане дума и за ВЕИ.

Според последния индекс на Европейската Агенция по Околна Среда показателят за птиците на земеделските земи в България е спад с около 41% между 2005 и 2024 г., може би най-лошият в Европа, където средно се наблюдава същия спад от 41%, но за периода от 1990 до 2024.

Птиците може да се броят трудно, но тенденцията е кристално ясна: България губи огромна част от птиците в земеделските си райони. Вероятно става дума за спад от порядъка на 4–8 милиона възрастни индивида. (Ако някой може да ги сметне по-точно, ще съм благодарен за коментар.)

Птиците не са просто красив фон на селския пейзаж. Те унищожават вредители, разпространяват семена и участват в кръговрата на хранителните вещества. Те са сред най-добрите индикатори за екологичното здраве на земята.

Но нашият земеделски модел буквално ги изтребва.

Как?

Чрез изключително интензивно зърнопроизводство, прекомерна употреба на пестициди и изкуствени торове, премахване на синори, храсти и малки необработвани площи, липса на разнообразие от култури.

Чрез политика, съсредоточена върху площта, субсидията и краткосрочната печалба - и почти без политически ангажимент към ролята на земеделието за опазването на почвите, водите и биоразнообразието.

Имаме дълбоко сгрешена система на земеделски субсидии. Тя възнаграждава най-вече площта и обема, а недостатъчно насърчава опазването на почвите, водите, ландшафта и биоразнообразието.

Разполагаме и с твърде малко данни, твърде малко приложна наука и не водим почти никакъв обществен дебат за екологичното състояние на земеделските ни земи.

Чували ли сте често, че интензивното земеделие унищожава биоразнообразието и подкопава собственото си бъдеще? Вероятно не сте.

Но сигурно всекидневно чувате как вятърните паркове щели да унищожат плодородната българска земя.

Няма енергийна технология без въздействие върху природата. Да не говорим за лигнитните полета и въздушните електропреносни мрежи. Но наличните данни не подкрепят внушението, че вятърната енергия е сериозна заплаха за птиците в България.

В същото време възобновяемата енергия повишава енергийната ни независимост, сваля цените на електроенергията и намалява парите, които изпращаме навън за внос на горива.

А при разумно планиране и добро управление на пространствата около съоръженията ВЕИ могат да помогнат и за възстановяването на местообитанията, почвите и биоразнообразието.

Проблемът не е противопоставянето „земеделие или енергетика“. Проблемът е лошото земеделие, лошата земеделска политика, лошото планиране и политиката без данни.

Нашият земеделски модел унищожава биоразнообразието. Така той нанася щети и на здравословното, устойчиво земеделие - и на собственото си бъдеще.

Трябва да говорим за реалните заплахи, а не само за популистките политически плашила.

Дисклеймър: Не работя за и не получавам възнаграждение от никого във вятърния бизнес — нито в България, нито извън нея.

PS Разбира се всички тези негативни влияния върху птиците няма как да се сравняват с ефекта на домашните и бездомните котки, които убиват в България някъде между 10 и 22 милиона птици годишно.