Във вторник големият български писател Владимир Зарев бе обявен за почетен гражданин на Видин, откъдето са корените на неговия род. Само ден по-късно в този край, с който творецът е обвързан емоционално от детството до своите най-зрели и мъдри години, в завод за боеприпаси стана ужасяващ инцидент, потресъл цялата страна. „Жестока трагедия, човешка трагедия, която измъчва и смущава, защото знаем, че някога и някъде тя ще се повтори, просто такава ни е държавата. Прогнила, безхаберна и запусната Най-малко петнадесет души са мъртви, разкъсани в един избухнал в душите ни взрив. Казват, че са получавали по 240 лева, за да рискуват всеки ден живота си, най-вероятно са били възрастни и уморени, навярно са били неуки и неквалифицирани, но готови на всичко, за да оцелеят. За да си платят тока и да си купят хляб. За лекарства 240 лева не стигат...“ – коментира белетристът жестоката проза на делника за мъчениците от Горни Лом. И продължава: „Всички сме виновни. Защото търпяхме, докато ни крадяха, защото се спотайвахме, докато прогонваха децата ни в чужбина, защото мълчахме, докато уж в името на най-прекрасното бъдеще ни връщаха с десетилетия назад. Сега властниците ще обявят национален траур, каква зловеща демагогия...“.
Владимир Зарев е автор на култовата трилогия романи „Битието“, „Изходът“ и „Законът“, които се предаваха от ръка на ръка преди промените в България като рядък за онова време образец на висококаратна литература от европейска класа. След епичната семейна сага, разгърната от края на XIX век до наши дни, и след вододелната 1989 година той написа „Светове“ и „Разруха“ – книги за прословутия наш преход, белязал съдбите на хората с непознатото опиянение от свободата, но и със загубата на традиционните духовни ориентири. По мотиви от трилогията е създаден тв сериалът „Дървото на живота“, предстои и романът „Разруха“ да бъде филмиран. За битието на книгите и феномена на протестиращата улица, за ролята на интелектуалците в събитията от последните години и на личността в историята изобщо Владимир Зарев даде ексклузивно интервю пред Факти.бг.
Г-н Зарев, ще продължи ли телевизионната сага „Дървото на живота“ по мотиви от вашата трилогия романи? До каква степен имате участие в създаването на сценария?
За жалост не зная, решението ще вземе ТВ 7, но на всички ни е ясно, че телевизията изпитва финансови затруднения. За добро или за лошо, аз по никакъв начин не участвам в създаването на сценариите за сериала, просто продуцентите откупиха правата върху трилогията с уговорката, че могат в някаква - аз вярвах поносима мяра - да променят сюжета и внимателно да се намесват в развитието на характерите.
Убеден съм, че първият сезон, първите 12 серии от „Дървото на живота“ са най-добрият сериал, правен някога в България. За жалост вторият сезон тревожно ме разочарова: в желанието си да разкажат всички исторически събития и подробностите около тях, авторите на вторите 12 серии се отдалечиха твърде много от книгата, от сюжета и посланията на „Битието“. Но ако се замислим, най-истински, най-пълноценно и епично историята може да бъде разказана чрез човешките съдби, а не чрез нейната фактическа илюстрация.
На какъв етап е съвместната ви работа по бъдещ филм с режисьора Петър Попзлатев, за който, ако не греша, сте спечелили субсидия на конкурсен принцип?
Сценарият на бъдещия филм по романа „Разруха“ беше написан от проф. Станислав Семерджиев. Що се отнася до режисьора Петър Попзлатев, аз вярвам в неговия ярък талант, в доказания професионализъм и човешката му устойчивост, в неговата творческа убеденост, че от романа „Разруха“ заслужава да се направи филм. Повече от 8 години той желае да заснеме „Разруха“ и след дълги перипетии най-сетне ние сме заедно пред едно от най-големите предизвикателства в нашия живот. Зная, че още тази есен ще започнат първите снимки по романа, чакам ги с разбираемо нетърпение.
Вие трябва да черпите, в Германия преиздават трилогията ви...
В началото на тази година се случи нещо невероятно, за което не смеех и да мечтая. Семейната сага „Битието“, Изходът“, „Законът“, а тя обема три тома с над 2000 страници и описва над 100 години национално историческо време, в прекрасния превод на Томас Фрам беше издадена от престижното немско издателство „Ханзер“ в луксозен вид и твърди корици. Сега не по-малко значимото издателство ДеТеФау закупи правата от „Ханзер“ и започна да я преиздава в меки корици, което означава - в голям тираж. Вече излезе първата част “Битието“ („Фамилиенбранд“) при това със знака „lese tipp“, което буквално означава „това трябва да се прочете“. Не зная други български книги да са имали подобна щастлива съдба.
Доста ваши книги бяха преиздадени и в България, нали?
Това е не по-малко вълнуващо за мен, то прибавя важен смисъл в моята биография и ме изпълва с кураж и със задоволство. Издателство „Сиела“ преиздаде трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“, а още романите „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Хрътката“ и „Хрътката срещу Хрътката“. Издателство „Хермес“ преиздаде романите „Разруха“, „Лето 1850“, до десетина дни очаквам да излезе в ново издание и „Светове“. В момента на пазара ще има 9 мои романа и този факт, това сериозно присъствие е особено щастливо за мен, защото то доказва, че и книгите, които съм написал преди промените през 1989, продължават да вълнуват хората и да упражняват своето духовно въздействие върху тях.
Кои събития дават импулс за новата ви творба „Орлов мост“? Какво символизира това име във вашето съзнание и съответно – в произведението?
На 5 октомври имам рожден ден, навършвам респектиращите шестдесет и седем години, а веднага след него съм се заклел да започна новата си книга с условното заглавие „Орлов мост“. Това ще бъде любовен роман, в него ще бъдат преплетени странните съдби на двама души, на мъж и жена в средна възраст, които се срещат по време на протестите на знаковото място „Орлов мост“. В романа ще се опитам да разтълкувам защо протестите през миналата зима, а и по-късните се провалиха и не успяха най-вече да създадат спасителното за нацията ни гражданско общество.
Според мен причините са три – първо протестиращите не можаха да излъчат елит, т.е. да излъчат тези честни, достойни, умни и подготвени люде, които да пометат корумпираната ни до безрасъдство и непоправимо аморална политическа класа и да я подменят. Второ, защото протестиращите не успяха да намерят една обща и спасителна национална кауза, която да сплоти цялото ни общество, да създаде у всеки българин усещането за единение, за лична перспектива и за бъдещност. И трето, най-важното, защото политическата класа и олигарсите платиха – и протестиращите бяха отново разединени на наши и ваши, на червени и сини боклуци, а това върна омразата. Но точно в атмосфера на постоянно противопоставяне и омраза политическата класа от всички цветове се чувства най-сигурна и спокойна за своите безобразия.
Гражданското общество е единственият изход, единственото спасение за народа ни: само всички обединени и заедно можем да се противопоставим на политическото бездарие и предателството на националните ни интереси. Единственият и последен изход е съпротивата! Следователно ние българите ще съумеем да се обединим, когато излъчим тези стотина качествени и нравствени люде, които да поемат властта в името на своя народ, когато осъзнаем необходимостта и създадем въздействаща национална кауза и най-сетне, когато обединим нашето недоволство, когато изградим могъщо и сплотено гражданско общество.
Как оценявате ролята на интелектуалците в България през последната година и половина? Защо гласът им не се чува? Казахте навремето в интервю, че преди промените човекът на духа е имал избор да бъде конформист или бунтар, по време на прехода е станал просто „муньо“, а сега?...
За жалост националната ни култура, а с нея и българската интелигенция бяха изхвърлени в задния двор на общественото внимание: днес да бъдеш писател, художник, композитор, режисьор е нещо незначително, почти срамно. В прожекторите на общественото внимание и известността бяха осветени корумпираните политици и представители на съдебната система, мутрите, олигарсите и техните производни – чалга певиците, всякаквите миски, монокинки и прекрасни мутреси, 90% от медиите са откровено и до болезненост жълти, те са изпъстрени с долнопробни клюки, със скандали и неприкрито воайорство. Високите духовни постижения бяха заменени с чалгата, с турските сапунени сериали, с отчайващата бездуховност и още по-страшно - с пълната неграмотност на 30% от населението в България.
За това непростима вина имат всички парламентарно представени партии и правителства на прехода, леви, десни и привидно ничии, цялата ни повърхностна, корумпирана и некачествена политическа класа, най-сетне новата осакатена ценностна система, която се състои от простото правило, че ако си достатъчно богат, ти стоиш над морала, над човешкото достойнство, над законите и си ненаказуем. Политическата ни класа и вплетената в нея олигархия презряха културата, защото в нея няма пари, няма какво да се открадне и преразпредели.
Непрекъснато ни се натяква, че държавата била бедна, но ми се ще да напомня, че в прибалтийските републики, например, 10% от печалбите на хазарта се преразпределят във фонд "Култура", а това е огромна сума, която позволява на тези малки страни да инвестират в духовността и да имат изключително агресивна културна политика в Европа и по света.
За печалното състояние на българската култура огромна вина имат и самите интелектуалци, които още в началото на прехода вместо да се обединят и да защитят професионалните си интереси се изпокараха, разделиха се на добри и на лоши, на десни и на леви и така загубиха своята тежест, влиянието си в обществения живот.
Изобщо каква е ролята на личността в най-новата ни история? Не е ли дошло време да излъчваме избраниците си мажоритарно? И да ги отзоваваме, ако ни разочароват?
Ролята на личността в тоталитарната държава е огромна: един глупав и суетен тиранин може да опропасти цялата държава. Ролята на личността в демократичната държава е значително по-ограничена, тъй като в нея би трябвало да функционират няколко различни и независими власти. От 25 години обаче ние в България не живеем в реална демокрация, а в една нарочно предизвикана и добре обгрижвана анархия, в която нито президентът, нито народните представители, нито съдебната система, конституционният съд или полицията са независими. Всъщност „личностите“ са ръководителите на партиите и няколко по-видни техни членове, всички останали са едно безлико, послушно, сякаш глухонямо мнозинство... „машина“ за послушание и за гласуване.
Един народен представител например получава пред себе си срок от 4 години, в които трябва да забогатее, да осигури добруването на цялата си рода, на децата и на внуците си. Неговият хоризонт на осъществяване е в тези 4 години. Само за съпоставка... писателят знае, че неговото реално и сигурно осъществяване ще дойде най-малко след четиридесет години.
Напълването на Народното събрание с алчни послушковци е пагубно за хората, които са ги избрали, за държавата, а в крайна сметка и за самите партии. Аз съм дълбоко убеден, че единственият изход от това състояние е мажоритарният вот. Само тогава народният представител ще зависи по-малко от интересите на своята партия и повече от интересите на своите избиратели.
Ще прибавя още нещо: демокрацията има един голям недостатък и това е, че не елитите, а простото мнозинство решава проблемите. Умният, интелигентен, високообразован човек е един глас и неграмотният простак също е един глас, а това е неправилно и несправедливо.Ето защо според мен трябва да се забрани на неграмотните да гласуват. Неприемливо е в двадесет и първи век неграмотните да решават съдбините на един изстрадал и окраден до голо народ.
Смятате ли, че предстоящите избори ще променят нещо?
Както вече споменах, въпреки привидната ожесточена борба помежду си основните политически партии се стремят да запазят статуквото, т.е. те знаят, че ще се редуват във властта и така ще ползват несметните облаги от нея. По същата причина всяко следващо правителство, въпреки привидното отрицание на предишното, умишлено прикрива кражбите и престъпните му безобразия, защото знае, че то ще постъпва по същия начин, че висшите, пък и по нискостоящите държавни чиновници ще се облагодетелствуват по същия начин. Но това важи и за областните управители, за кметовете, за правоохранителните органи на властта, за имунната система на всяка държавност – съдебната система, полицията и специализираните органи за борба с престъпността като ДАНС например.
По този начин, погледнато от горе до долу, държавата е напълно корумпирана, а реално тя е управлявана не от някоя партия или от някаква социално-икономическа платформа, а от олигарсите. Ето защо изразявам убеждението си, че тези избори няма да донесат морал, а временно разместване на политическите партии около софрата.
Има ли у нас реално ляво и дясно? Кога се загуби разликата?
Отделните партии независимо от техните абревиатури, от привидно различните им послания, независимо дали се водят като леви или десни, социални или либерални формации са еднакво свързани с икономическата престъпност и с олигархията. Вземете простия пример - 25 години българската държавност не може да се пребори с гигантските пробойни в митниците, откъдето буквално изтичат милиарди и милиарди. Този грандиозен и несекващ грабеж не може да се осъществи от стотина митничари, той очевидно е не само прикриван, но и старателно поддържан от множество държавни институции и от политическите партии, от тези, които непрестанно се облагодетелствуват за сметка на обеднелия и морално разпаднал се народ.
Ще дам още един вопиющ пример. Всички партии сега се надвикват за отчайващата енергийна криза, обвиняват се една друга за цената на тока и огромния, невъзможен дифицит в НЕК. Но ето истината: правителството на СДС сключи с двете американски топлоцентрали неизгоден до тъпоумие договор, което безсмислено, но сериозно покачва цената на тока. Тройната коалиция, а след това и правителството на БСП и ДПС въртяха всякакви далавери около атомната електроцентрала в Белене и там в гьоловете зарови милиарди народна пара, правителството на НДСВ в противоречие на всякакъв здрав разум, но очевидно срещу тлъсти комисионни под масата буквално подари ЕРП-тата на чуждите фирми, правителството на ГЕРБ също ненужно и очевидно за личната изгода на партийно приближени олигарси нарои до нетърпимост производителите на „зелена енергия“ и така също оскъпи с 350 милиона годишно цената на електроенергията.
Всички до една тези партии предадоха националните ни интереси, нито една от тях не се осмели да защити пред чиновниците в Брюксел Трети и Четвърти блок от АЕЦ „Козлодуй“ - едни от най-сигурните блокове в Европа бяха безсъвестно закрити. Общо погледнато, това са десетки милиарди евро, с които всички тези управляващи партии ощетиха България и които влязоха в тлъстите до извратеност банкови сметки на няколко хиляди души, а трябва да ги плаща целият оголял, истерично обеднял народ. Без да съм специалист, мога да изброя още много безобразни примери. Ляво, дясно, център... това са думи, в които вече не вярва дори твърдият, традиционен електорат на партиите.
Големите формации ще направят ли компромис с партийното си его заради спасението на България, виждате ли евентуални градивни коалиции?
За да постъпят така (пример за това ни дава разумна Германия), големите формации освен политически и най-вече икономически интереси, трябва да имат някакъв морал и най-вече отговорност пред съдбините на българския народ. Може да се стори пресилено, но в последните 25 години последователно се извършва национален геноцид – от 9 милиона българското население днес е по-малко от 7 милиона и продължава застрашително да намалява. В новата си история сме преживели Междусъюзническата, Първата световна, Втората светова войни, преживяхме социализЪма, но нацията винаги се е съвземала. Сега оцеляването на българския народ е под въпрос, защото младите и образованите ни сънародници продължават да напускат страната. Промени се човешкият пейзаж по улиците, най-тревожно: променя се и генетичният фонд.
Вашата визия за България след година - две, пет или десет?
Тревожно е, ужасяващо е, че България все повече се превръща в територия, че българският народ така мъчително и безславно се топи и изчезва. Навярно наближаваме критичната точка, след която няма връщане назад. За да оцелеем като народ, трябва да се възстановят прозрачността и моралът в държавата, трябва да се възстанови законността и имунната система на държавността да заработи. Не вярвам, че партиите желаят това, вече не вярвам, че ще се появи оня истински мъж, който ще се жертва, ще поведе народа, ще спаси страната и ще остане облечен в одеждите на признанието завинаги в историята ни. Единствената ми надежда е всеобщата съпротива, последната надежда е народното единение и изграждането на мощно и действено гражданско общество.
Владимир Зарев
писател