Средната класа нараства с всяка изминала година

Ролята на социалното предприемачество е да покаже публичния сектор, който е много по-богат и с много по-могъщи ресурси, как би могъл да стане по-ефективен и по-добър. Това не изключва развитие на някои от усилията в тази посока като един самостоятелен бизнес. В повечето случаи става дума за използване на предприемчивостта и интелигентността на социалните предприемачи да минат на следващото ниво, да предоставят нещо, от което обществото има нужда, но няма кой да го направи по този начин, каза Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България и управител на „Уникредит Булбанк” на среща с млади предприемачи.

Разбирането за предприемачеството е свързано с може би общественото неуважение към предприемачеството за разлика от образованието. Истински състоятелните хора на България и предприемчиви, сигурно водят един много добър живот, но той в никакъв случай не е много бляскав. От тази гл.т. всеобщо е мнението, че няма средна класа. Не е вярно, има средна класа. Тя в момента се създава. И сравнението на българската средна класа със силата и дори политическото осъзнаване на средната класа в по-развитите страни на Европа и Северна Америка – да, нашата средна класа е слабичка, може би политически не много ясно осъзната, трудно добива представителност в екзекутива на държавата, но тя всяка година става все по-голяма, защото всички тези хора, които имат професия и са предприемчиви, дават няколко заплати поне и имат отговорността не само бизнесът им да върви, но и материалното съществуване на още няколко души. Това е средната класа, това са предприемачите на България. Те са крехки създания. Не случайно навсякъде се поставят основите, както от гл.т. на регулация и закони, така и на финансова, политическа подкрепа на предприемчивостта.

Добрата новина за България, е че новото богатство се създава от предприемчивите хора. А те трябва да бъдат обгрижвани, стимулирани. Най-общо казано, ролята на държавата е да не им пречи. Това е най-лесно. България е световен лидер в производството на стени за катерене. Ставаме световна сила в производството на велосипеди. И двете неща не са някакъв хай-тек, но не е имало стратегия да се развива производството на стени за катерене.

България има един от най-бързите и качествени интернет връзки, поне в големите градове, поради една проста причина – регулаторите бяха заети с това да регулират кой ще вземе GSM лиценз, какво ще се случи, медните кабели и т.н. и в суматохата кабеларките успяха да минат няколко технологични етапа от висящите кабели и стигнаха до оптика, която стига до вкъщи и която към момента в Калифорния имат 15% от домакинствата. В България са примерно 5%. По колко неща сме само три пъти по-зле от Калифорния? Не са много.

Добрата новина за всички нас е, че икономиката ни нито е толкова малка, нито е толкова слаба. Тя е слаба и малка спрямо най-силните. Ако се сравняваме с нашите колеги от ЕС – да. Ако тръгнем да се сравняваме с нашето минало – сме блестящи. Може да няма димящи комини и огромни заводи с много хора. Имаме диверсифицирана икономика, която днес е поне три пъти по-голяма спрямо 1990 г. Това, че в процеса на трасформация, хората с по-ниска квалификация, с по-малка гъвкавост, с по-малка мобилност като работна ръка, се чувстват загубили, е техен проблем – могат да отидат да берат портокали в Гърция, но не могат да научат един занаят.