Три тенденции са общи за Европа и се явяват като предизвикателство пред България, смята политологът Иван Кръстев, който днес взе участие в 9-тата годишна среща на правителството с бизнеса провела се в София.
На първо място това е радикализацията на политическия живот във всички европейски страни. Резултатите от изборите за Европарламент показват неяснота относно това дали Европа е в ляво или в дясно, но центърът в ляво върви по на ляво и център в дясно върви по на дясно. Това е свързано с факта, че финансовата криза от 2008 г. постепенно се трансформира в икономическа, след това в социална, сега до голяма степен е политическа.
За разлика от Западна Европа, в която рационализацията тече главно като засилени настроения срещу имигрантите и българските имигранти плащат част от това, в част от Източна Европа тези настроения са свързани с отношенията между чужди инвеститори. И Унгария е класически случай за това, припомня Кръстев. Част от проблема е проблем на някои чуждестранни инвеститори, тъй като в тежкия за страната кризисен момент те като че ли не успяха да убедят българското общество, че са солидарни с него – изтегляне на пари към фирмите майки, опит да се минерализира риска тук.
Част от проблемите, пред който се изправят компаниите не е просто как да инвестират, а как да се опитат по друг начин да работят със своите потребители и с гражданите като цяло.
Вторият проблем е свързан с кризата в Украйна. За България това е изключително тежка криза и то не само икономически, но и в чисто човешки аспект. Едно от нещата, които може да стане, е че при ситуация на нерегулиране на украинския въпрос, е възможно да бъде търсена изострена дестабилизация в други части на Европа – икономическа, политическа и социална. От тази гледна точка, Балканите са слабото място на Европа. Една дестабилизация на региона около нас пряко се отразява на това, как хората виждат България независимо от политиките, които се правят или не.
Третият въпрос е дали едно сложно правителство може да реализира тежките реформи. Хората обаче не си дават сметка, че тенденцията към това да става все по-фрагментиран политическия живот и да се появяват все повече коалиционни правителства, е тенденция, която може да се види навсякъде. Има засилване на възможността да бъдат правени негативни коалиции, които да не допуснат нещо. Мисля, че големият проблем на правителството е да има приоритети, в които ще успее да постигне нещо. Затова и въпросът с регулациите ключов. Един от факторите, които може да помогне е европе4йска регулация. В този смисъл европейският банков съюз е отговор на част от този въпрос.