Може ли Украйна да бъде принудена да се откаже от територии?

"Решение, взето от Русия и САЩ през главата на Украйна, е немислимо от юридическа гледна точка", казват експертите по международно право. Могат ли Тръмп и Путин да принудят Украйна да се откаже от територии?

 

Още през април американският президент Доналд Тръмп обяви, че с Русия до голяма степен имат единодушие за постигане на мирно споразумение. Тогава той каза, че споразумението предвижда Русия да запази анексирания полуостров Крим, припомня АРД.

"Решение, взето от Русия и САЩ през главата на Украйна, е немислимо от юридическа гледна точка, макар в политически план да изглежда все по-вероятно", смята Пиер Тилбьоргер, професор по международно право в Университета в Бохум. Без съгласието на Украйна не би могло да има мирно споразумение. Днешното международно право се основава на "суверенното равенство на държавите". Две държави не могат да бъдат оставени просто да сключват договори за сметка на трета, цитира неговите думи германската обществена медия.

Тилбьоргер подчертава, че сделка за откъсване на територии от Украйна без нейно съгласие ясно нарушава териториалния суверенитет на страната. Освен това подобен договор между Русия и САЩ "по съдържание ще противоречи и на забраната за насилие, поради което и по тази линия ще е в нарушение на международното право."

Окупираните територии принадлежат на Украйна

Полуостров Крим и четирите области, в които има руска окупация - Луганск, Донецк, Херсон и Запорожие - принадлежат на Украйна съгласно международното право. Това, че Русия държи тези области или части от тях под контрол, не променя нищо в това отношение.

През 2014 година на Крим и през 2022 в Източна и в Южна Украйна имаше референдуми за присъединяване на окупираните области към Русия, припомня АРД. Според експерта по международно право обаче тези референдуми не са били действителни - тъй като те трябва да отговарят на определени условия, за да бъдат признати от международното право.

"Трябва например да има гаранции, че гласуващите са изразили мнението си без принуда и без страх", казва Тилбьоргер. Което определено не е било така нито през 2014 година на Крим, нито при следващите два референдума през 2022 в условията на война и руска окупация на областите.

Русия прави тежки нарушения в окупираните територии

Съвсем наскоро - през юли т.г. - Европейският съд за човешки права в Страсбург постанови, че още във времето между 2014 и 2022 година Русия е утвърдила "система от нарушения" срещу човешките права в окупираните области. Съгласно решението това включва безразборни военни нападения, екзекуции на цивилни граждани и на украински военни, мъчения и гонения, но и "потискане на украинския език в училищата". Поради това не може да се смята, че проведените в тези области референдуми са в съответствие с международното право, посочва АРД.

Общото събрание на ООН вече нееднократно е потвърждавало, че референдумите на Крим и в Източна и в Южна Украйна са били незаконни. Респективно не биха могли да променят нищо по отношение на принадлежността на областите към Украйна. Юристът Тилбьоргер изтъква и че през 2003 година е сключен договор между Украйна и Русия, в който Русия признава Крим за част от Украйна. През 1997 година двете държави са поели ангажимент взаимно да уважават границите си.

Докъде се простира правото на самоопределение?

Русия постоянно твърди: Хората на Крим и в областите от Източна и Южна Украйна искали да се отделят от Украйна и това било подкрепено от един важен принцип на международното право - правото на самоопределение на народите. Международното право обаче е много сдържано по въпроса дали правото на самоопределение на един народ му дава и правото да се отцепи от страната майка чрез референдум, обяснява Тилбьоргер.

Принципно правото на самоопределение на народите позволява те свободно да определят своето политическо, икономическо и културно развитие. Този принцип обаче трябва да се съпоставя с друг принцип на международното право, а именно с държавния суверенитет над собствената територия. Двата принципа могат да влязат в конфликт, ако някоя група иска да се отцепи, а държавата е против.

От гледна точка на международното право трябва да се прави разлика между "вътрешно" и "външно" самоопределение, казва Тилбьоргер пред АРД. "Вътрешно" самоопределение означава: В рамките на държавата майка националните малцинства получават особена защита, като например самостоятелна администрация или защита на тяхната култура и традиции.

"Външното" самоопределение, т.е. отцепването от държавата майка, е възможно само при екстремни обстоятелства. Един народ трябва да е подложен на системно потисничество и да страда от тежки нарушения на човешките права, за да може да се отдели. А в случая с Крим или Източна и Южна Украйна подобни тежки нарушение на човешките права от страна на украинското правителство не е имало.

Може ли Украйна доброволно да се откаже от окупираните територии?

Какво би станало тогава, ако Тръмп и Путин сключат сделка, която предвижда отделянето на окупираните територии от Украйна, и на украинското правителство му се наложи през зъби да се съгласи? Дали тази цена на мира би била допустима от гледна точка на международното право? Принципно да, казва Тилбьоргер пред германската обществена медия. Но съгласието с такова мирно споразумение би трябвало да е "доброволен акт на украинското правителство, който не противоречи на правото". То не трябва да се постига под принуда или заплаха с насилие.

Експертът по международно право смята, че е "много спорно как би могло да изглежда принудителното или доброволното решение на украинското правителство в сегашната ситуация". В момента е трудно да се каже как трябва да се развият нещата в Украйна, за да се говори за доброволен отказ от територии спрямо международното право. Интензивните руски въздушни нападения срещу граждански цели в последните месеци и заплахите на американското правителство да спре военната помощ определено не говорят за ситуация, в която правителството на украинския президент Володимир Зеленски може да действа свободно.

Тилбьоргер изтъква и още един аспект: при решенията за териториалния интегритет на една държава трябва да се отчита и ролята на засегнатото население. В международното право са представени различни мнения по въпрос - някои казват, че при отказа от територии трябва да дадат съгласието си и засегнатите хора.

Какво пише в украинската конституция?

Ако предстоят промени в украинската държавна територия, Конституцията на страната изрично предвижда референдум, в който да могат да участват всички украинци с право на глас.

Вероятно при отделяне на окупираните от Русия области ще се наложи и промяна в Конституцията, пише АРД. Тъй като в нея е дефинирана държавната територия на Украйна, там са изброени и четирите области Луганск, Донецк, Херсон и Запорожие. От гледна точка на международното право законите в самата Украйна не играят решаваща роля, но от политическа гледна точка украинското конституционно право би трябвало да е от значение за всяко мирно споразумение, заключава германската обществена медия.