Откакто през 2007 година се наредихме сред членовете на европейското семейство, политиците не пропускат да ни подсещат и за още две неща, които ни предстоят – влизането в еврозоната, което ще доведе замяната на лева с евро и влизането в т.нар. Шенген.
С еврото нещата са общо-взето ясни – във валутен борд сме, така че преминаването към еврото най-вероятно ще мине безболезнено. Е, заплатите ни ще станат два пъти по-ниски, а цените на стоките и услугите може и да се качат нагоре, но ще го преживеем.
С Шенген или по-точно Шенгенското пространство нещата не са толкова ясни. А и то като еврозоната изглежда все още далечно за нашата държава.
За обикновения български турист в момента влизането в Шенгенското пространство е сравнително облекчено. Ако пътувате с автомобил, след формалностите по пресичането на границата с Унгария, например, пътуването нататък е безпроблемно не само заради хубавите пътища, но и заради липсата на досаден граничен контрол. Като изключим леко зловещите, празни и изоставени гранични пунктове, които бележат краищата на бившия соцлагер, по повечето пътища ще забележите, че влизате в някоя държава, само ако обърнете внимание на поредната табела.
Малко история:
Шенген (Schengen) всъщност е винарско село в Люксембург, намиращо се близо до границата с Германия и Франция. Населението му от преброяването през 2011 г. е 1 527 жители. Селцето съществува от доста време, местният замък е построен през 1390 г.
Шенген става известност на 14 юни 1985 г., когато на борда на кораба „Принцеса Мария Астрид“, плаващ по местната река Мозел, е подписано Шенгенското споразумение за премахване на вътрешните граници между страните-членки и общ граничен контрол по граничните контролно-пропускателни пунктове по външните им граници.
Понастоящем Шенгенското пространство се състои от 26 европейски страни, от които 22 са държави членки на ЕС: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чешката република и Швеция, както и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
Функциите на Шенгенското споразумение са две. Първата е да се създаде Европа без граници, в рамките на която придвижването е напълно свободно за гражданите на ЕС, за легални имигранти и за граждани на трети страни с „шенгенска виза“.
Втората функция изпълнява точно обратната роля – „затваря“ достъпа на трети страни към Шенгенското пространство.
Безопасност
За да гарантират безопасността в рамките на пространството без граници, държавите от Шенгенското пространство задълбочиха полицейското сътрудничество, по-специално чрез използването на правото на преследване по гореща следа и трансгранично наблюдение, както и чрез Шенгенската информационна система.
„Преследването по гореща следа“ позволява на полицейските служители от една шенгенска държава, заловили престъпниците в момента на извършване на сериозни нарушения, да преследват извършителите през границата и да ги задържат на територията на друга шенгенска държава.
Шенгенската информационна система (ШИС) е в основата на шенгенското сътрудничество. Това е информационна система, която позволява на националните органи за граничен, митнически и полицейски контрол, отговорни за проверките на територията на Шенгенското пространство, да разпращат сигнали за издирвани или изчезнали лица, или откраднати превозни средства и документи. По този начин ШИС компенсира премахването на контрола на вътрешните граници и прави възможно свободното движение на хора в рамките на Шенгенското пространство.
Какво печелим ако сме в клуба
Ако се върнем към обикновения български турист, минималното което той печели е бърз и безпроблемен достъп до плажовете в Северна Гърция. След само няколко часа пътуване без формалности и проверки.
Всички ще печелят както от достъпа до алтернативни възможности за пазаруване, използване на услуги (включително използване на близки летища), така и от оптималните цени при засилената конкуренция в широк регионален пазар.
Бизнесът ще има възможности за привличане на повече клиенти от съседни държави или директно да се разраства – в търговия, производство или услуги, към съседни страни.
Възможни са позитивни ефекти за българските туроператори заради по-лесните „комбинирани“ пътувания. Наличието на „шенгенска виза“ ще позволи на туристите да се придвижват свободно в цялото пространство, което би насърчило тези, които са били привлечени например от гръцки курорт, да прекарат и няколко дни в близък курорт в България.
България може да развие и предимствата си на транзитна страна. Очакваното общо разширяване на пътуванията в рамките на Шенгенското пространство ще увеличи и броя на преминаващите през България. Основните направления са две – от Турция и Гърция към Западна Европа, и за всички пътуващи от страни членки на Шенгенското споразумение към курортите на Турция и Гърция.
Подобряване на бизнес средата. Отпадането на вътрешните граници в ЕС и унифицирането на изискванията към стоките (санитарни и пр.) премахват сериозни пречки и улесняват търговията в рамките на Съюза. От друга страна, прилагането на европейските изисквания за външните граници на Съюза ще намали пречките и пред търговията с трети страни – чрез въвеждането на системата на „единен фиш“, „контрол на едно спиране“ (съвместен граничен контрол от двете държави), ускоряване на преминаването, подобряване на ГКПП и построяването на нови, повишаване качеството на обслужването и пр.
В по-дългосрочен план ефектите за бизнес средата ще са засилване на конкуренцията в регионален мащаб, намаляване на монополите и картелизацията.