На пръв поглед изглежда забавно. Изоставеният и предаден от всички Цветан Василев решава да отмъсти, като покаже с кого се е срещал, за да завлече със себе си на дъното хората, редили се буквално на опашка пред кабинета му преди няколко години. Ако обичате интригите, изглеждаше като да може да седнете удобно и да получите ударна доза от тях.
По този начин комeнтира седмичната тема в. "Капитал".
Забавно е обаче само на пръв поглед. Поредният лъч светлина върху възела от пари, политици и медии, който до момента струва 3.6 млрд. на всички нас, даде нови подробности за огромния мащаб на злоупотребите, свързани с КТБ и съучастниците в тях.
Самият Цветан Василев официално отрече да е разпространявал този списък, както и съпровождащото го писмо, в което между другото се споменава, че част от хората са идвали при него само за да се "запознаят със съдържанието на един плик". Единият от адвокатите на някогашния банкер потвърди автентичността на списъка, а после другият отрече. Независимо от това кой е изпратил списъка обаче, всички хора от него, с които "Капитал" се свърза, потвърдиха, че са били там, и то на конкретната дата и час. Иначе казано, подателят на тетрадките може и да не е ясен, но поне по-голямата част от информацията в тях е вярна.
В големия масив информация има хиляди имена и внимателният им анализ ще отнеме повече време, но дори само първоначалният преглед е достатъчен, за да се направят няколко извода и да се потвърдят много обосновани предположения през годините:
1. КТБ не е работела като нормална банка, а като гигантски корупционен орган.
За да съществува, е трябвало да има добри отношения (и съответно да споделя част от парите) на няколко нива в държавата - от една страна, политици и регулатори, за да го пазят и да гарантират достъп до свежи пари, а от друга - медии и обществени фигури, които да държат притъпено отношението на хората към това нездраво явление.
Разпределението на работното време на водещия банкер ясно демонстрира тези приоритети. Цветан Василев, съдейки по тетрадките, се е занимавал много повече с квазиполитическа дейност и вероятно регулиране на парични потоци към различните интереси, отколкото с управлението на банка.
Разбира се, присъствието на много от хората в списъка е напълно обяснимо. Ролята на журналистите например е да се виждат с различни хора, бизнесмените е нормално да водят разговори с банкери. Напълно нормално е една голяма банка да привлича всевъзможни искания за спонсорство, обмен на информация и прочие. Структурата на времето при Цветан Василев обаче има уродливи за официалната му позиция параметри. "Капитал" успя да идентифицира малко повече от две трети от имената на хората, записани, че са се срещали с някогашния собственик на КТБ. От тях над 30% са срещи с политици (макар и част от тях бивши, като например Димитър Абаджиев) и шефове на регулатори (като Стоян Мавродиев на КФН, шефът на банковия надзор Цветан Гунев и Веселин Божков на КРС). Други, малко под 30% от срещите, са с различни представители на медии - журналисти, собственици и главни редактори, а също и продуценти, телевизионни водещи и социолози. Така за същинското управление на банката - срещи със служители и партньори, разглеждане на проекти, сделки и пр., остава по-малката част от времето.
Честотата на срещите също не предполага вършене на нормална работа. Има дни, в които охраната в сградата на КТБ е записала 44 души, които отиват при Цветан Василев. Те са влизали за по няколко минути, стискали са си ръцете, може би са получавали плик, както пише в писмото от (вероятно) Цветан Василев. Посещавали офиса на банкера по това време разказват, че атмосферата пред него е била особена - много хора, някои от които са чакали с часове. Един настоящ главен редактор на вестник например е бил забелязан да чака там от осем и половина сутринта до след седем вечерта, за да се срещне с Цветан Василев.
От тетрадките със срещите на банкера се виждат и очертанията на сенчестата власт, която се опита (и за кратко успя) с парите на държавата и другите вложители в КТБ да се превърне в официална. Този опит за държавен преврат се правеше чрез финансиране на съществуващите партии и създаване на нови; чрез имитиране на публични дискусии и създаване на паралелна медийна реалност. От списъка с хората, ходили при Цветан Василев, може да се види как след началото на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски зачестяват срещите със собственици на медии, като например Петьо Блъсков, през когото за пръв път бяха прокарани опорните точки срещу протестиращите. Там са и други активни контраграждански гласове. От тетрадките може да се види и част от периферията около създаването на партията на Бареков.
В края на 2013 г. например при Цветан Василев отива ген. Уесли Кларк, който два месеца по-късно е почетен гост при учредяването на "България без цензура".
2. Политици и регулатори са били често на килимчето пред Цветан Василев.
Най-скандалният пример е шефът на КФН Стоян Мавродиев. Там са и тогавашният шеф на банковия надзор, и председателят на КРС, който би трябвало да регулира друга важна част от бизнеса на Василев - БТК и цифровото телевизионно разпръскване. Там са и политици от БСП като Кирил Добрев, Явор Куюмджиев и Румен Петков (по-късно от АБВ). Там са и хора от сегашното управляващо мнозинство като лидера на ВМРО Красимир Каракачанов. Там е бил (веднъж) и Иван Костов. Кръгът от политици, помогнали с действия и бездействия за фалита на КТБ, разбира се, е доста по-голям, защото едва ли всички срещи с тях са се случвали в кабинета на Цветан Василев. От списъците например има един голям отсъстващ - Делян Пеевски. Причината за това е, че тетрадките обхващат периода след вероятното охлаждане на отношенията му с Цветан Василев. Ако някога станат известни "логовете" от предишния офис на банкера на пл. "Гарибалди", тогава картината ще бъде много по-различна. Адвокатът на Василев Константин Симеонов пък твърди, че Пеевски всеки ден е ходил, но просто не е бил записван.
Липсата на каквито и да е последствия за замесените политици е изключително лоша новина, защото означава, че истинските причините за язвата КТБ са все още налице - никой не е разобличен или отстранен. Накратко, каквото е било, продължава да е същото. Няма причини да очакваме процесът по разплитането на корупционния възел да протече по правилен начин - така че да се върне максимално в масата на несъстоятелността, но също и да се потърси отговорност на съучастниците в тази уродлива паралелна власт.
Всъщност има примери за обратното, показателен е сюжетът с преференциалните депозанти в КТБ. След затварянето на банката една от строго пазените тайни остана на каква сума възлизат те. Нито БНБ, нито от финансовото министерство при две правителства - на Орешарски и на Борисов, огласиха размера им.
Причината да се бави толкова дълго изплащането на парите на дребните излъгани вложители в голяма степен е свързана с криенето и усукването по темата кой попада в списъка със защитени депозити и кой не. В крайна сметка се оказа, че преференциалните преди са преференциални и сега. Оказа се, че квесторите на КТБ са преценили да обезщетят с пари от фонда за гарантиране на влоговете около 1000 специални хора (между които бившият премиер Иван Костов), въпреки че това не им се полага по закон. И до днес няма официална информация колко точно са тези хора, с каква обща сума са обезщетени, на какво основание.
3. КТБ, отглеждана с години, е нанесла непоправими вреди върху институционалното функциониране на държавата.
Развалата е от върха до корена на прекалено много институции. Примерите за това са колкото в списъка, толкова и в реакциите при неговото огласяване. Управляващите политически сили не търсят прочистване на гнилото, огласяване на истината и защита на интереса на данъкоплатците. Напротив - те пазят мандатите на прогнилите регулатори. И шефът на БНБ, и председателят на КФН са назначения на ГЕРБ. И двамата са още на местата си.
Бойко Борисов само гледа калта да не се залепи директно върху него. "Мен ме няма със сигурност. Аз нямам хора там", беше коментарът на премиера при огласяването на тетрадките. Нищо за принципните проблеми, нищо за предлаганите решения.