Последната новина за „Турски поток” гласи: участъкът на гръцка територия ще се изгражда от гръцка държавна фирма, проектът ще струва около 2 милиарда долара, а меморандумът за политическата подкрепа за проекта вероятно ще бъде подписан на 18-20 юни в рамките на Петербургския икономически форум. Всичко това ни го разказа гръцкият министър на енергетиката Панайотис Лафазанис след разговорите си с представители на руското правителство и на „Газпром” в Москва.
Шантаж и задкулисие
Дали това е пробив? Не, това е просто поредната импровизация, с която Москва хвърля прах в очите на руското население, очакващо все нови и нови политико-икономически победи, и с която се опитва да натрие носа на Евросъюза, усъмнил се в целесъобразността и осъществимостта на този проект. То и цялата история на „Турски поток” си е чиста импровизация. Стартовият изстрел даде неочакваното изявление на руския президент Путин, който на 1 декември 2014, след срещата си с турския президент Ердоган в Анкара, обяви, че спира „Южен поток” и ще пренасочи през Турция руския газ, минаващ все още през Украйна. Оттогава насам „Газпром” и руското Министерство на енергетиката с всички сили се опитват да подкрепят това волунтаристично решение и да представят проекта като горе-долу жизнеспособен.
Най-напред шефът на „Газпром” Алексей Милер предложи на европейските потребители на руски газ ако обичат сами да се погрижат за прокарването на тръби до онази точка на турска територия, която ще им бъде посочена. Тогава Дойче Веле коментира, че „Газпром” рискува да прокара газопровод „до никъде”.
Москва бързо усети, че този импровизиран шантаж не минава и започна да обработва онези страни, през чиято територия евентуално може да се прехвърля газ към Европа, заобикаляйки България. А България на всяка цена трябва да бъде лишена от транзита, защото Владимир Путин се обиди на братята-българи заради лоялността им към Евросъюза и неговите закони в сферата на енергетиката. Така се роди идеята за сложния обходен маршрут през Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Унгария до крайната точка в Австрия.
На 27 май обаче Никола Груевски, премиер на Македония, която се стреми да влезе в ЕС, ясно заяви, че неговата страна ще участва в „Турски поток” само ако Русия и ЕС се договорят за проекта помежду си. А ден по-късно сръбският премиер Александър Вучич каза, че Сърбия - участвала активно в отменения проект „Южен поток” - е готова да се присъедини към газопровода ТАР, по който азербайджански газ ще се транспортира през Турция, Гърция и Албания по дъното на Адриатическо море до Италия.
И веднага след тези изявления от Москва дойде съобщението, че гръцкият сегмент на „Турски поток” ще се строи от гръцка държавна фирма. Да оставим настрана факта, че това изявление прави представител на държава, която още в края на тази седмица може да се окаже във фалит и да излезе от еврозоната. Но дори Гърция да се спаси от банкрут, пак трябва да попитаме: откъде една гръцка държавна фирма ще вземе необходимите 2 милиарда долара, след като дори самото гръцко правителство няма толкова пари? Ако тези пари в една или друга форма ще се осигуряват с посредничеството на „Газпром” или на руски държавни банки - защо това не беше съобщено? В Москва винаги се обиждат, когато европейците обвиняват руския газов монополист в непрозрачност, но той сам непрекъснато дава поводи да го подозират в задкулисни договорки и схеми.
Много нови въпроси
Нищо не се съобщава и за маршрута на предполагаемия гръцки участък. Загадъчен факт, като имаме предвид, че гръцкият министър вече е направил сметката за откриването на 20 хиляди нови работни места. Дали тръбопроводът наистина ще свърже турско-гръцката граница с Македония? Но нали македонците още изобщо не са дали своето съгласие? Да не говорим за следващата страна, Сърбия, която сякаш има съвсем други планове. А може би „Газпром” вече обмисля следващата идея: да пусне тръбата успоредно на ТАР чак до Италия?
Под черта излиза, че новината за „Турски поток”, излязла от устата на гръцкия министър, поражда само нови въпроси. И усилва подозрението, че Русия се опитва да осъществи проекта изцяло задкулисно, че непрекъснато се импровизира, и то единствено в угода на нечии политически капризи. А всичко това в крайна сметка може да окаже отрицателно влияние върху икономическите възможности на доставчика - „Газпром”.
Струва ми се, че вместо да се преговаря с тежко засегнатата Гърция, много по-разумно ще е да се форсира максимално откритият и честен диалог с Брюксел и с всички онези европейски потребители, които след няколко години ще плащат за руския газ от „Турски поток”. Или пък няма да плащат, ако не им харесват маршрутът и условията за доставките.