Коментар на Иван Сотиров от Гражданската инициатива „Референдум за 100% мажоритарен избор” пред телевизия „България Он Ер":
Нека народът да се произнесе за чиста мажоритарна или пропорционална избирателна система. Смесените системи съчетават недостатъците и на двете системи. Това е като полубременност – нито си непорочна, нито ще родиш.
От сдружението внесохме искане в Народното събрание при определяне на първият въпрос за референдума („Искате ли част от депутатите да бъдат избирани мажоритарно?” –бел.ред.), да отпадне думите „част от” и въпросът да бъде: „Искате ли да избирате мажоритарно народните представители?”
Всякакви други варианти са некоректни и подменят въпроса. Ако искаме да се случи радикална промяна в политическата система и, когато отидем на избори, да можем действително да избираме, трябва да има чисто мажоритарна система с балотажи.
Ако правим промени в Конституцията със същата селекция, която ни предлагат партиите, които са узурпирали целия политически спектър, няма да има никаква промяна.
Естествено че политическите партии трябва да се състоят от хора, които са обединени от общи идеи и програми. Но силната общност е когато има обединение на личности. Не да имаме отбор от безличници, а
отбор от отличници.
Такъв отбор винаги ще е по-ефективен.
Затова западните общества са много по-ефективни. Там личната свобода, индивидуалните способности на хората, които се развиват в свободна конкуренция дават много по-добър резултат от колективизма, който унаследихме от времето на социализма.
Проучванията показват, че
60 до 70 процента от хората искат да избират мажоритарно.
Това е най-естественият избор – да изберете личностите, които ще ви представляват в парламента, а не някой да ви ги спуска в листите.
С така зададения първи въпрос се дава зелена светлина на парламента, както и да отговорят хората, парламентът да реши, например, 5 души да се избират мажоритарно от 240. Това обезсмисля въпроса. Ако въпросът е еднозначен – пропорционална или мажоритарна система, тогава
хората решават еднозначно
и депутатите вече няма да могат да интерпретират волята им.
Самият Закон за референдумите е направен така, че да не може да се организира като гражданска инициатива. Реално, с тези прагове – 500 000 подписа за три месеца – това е непосилно усилие не само за гражданските организации, но и за партиите.
Затова в Швейцария, която има опит и 8 милионно население, колкото нас приблизително, се изисква за година и половина да събереш 100 000 подписа. Това е изпълнима като гражданска инициатива. И може да ни служи за пример.
В парламента партиите ще се опитат да компрометират референдума. Да не забравяме, че два референдума досега пропаднаха.
Не е проблем, че ще има няколко бюлетини, българите вече придобиха опит. Иначе нашият избирател проявява една доста сериозна адекватност, съобразно това което му се предлага. Проблемът е че той няма реален избор.
Проблем е и това че, на прага на летните отпуски, ще има
само два месеца време за дебат по едни сериозни въпроси.
Защото дебатът за промяна на правилата за изборите е дебат за същността на цялата политическа система. А той ще изкара много нелицеприятни истини.
В България вече нямаме партии, които представляват обществото. Говори се съвсем справедливо, че това са частни партии. Избира се председател и покрай него се нареждат останалите.
Една от оценките след Втората световна война е че фашизмът и националсоциализмът са взели властта заради пропорционалната избирателна система, която създава възможност техните лидерски, еднолични партии с корпоративни интереси да спечелят изборите. При мажоритарната система това е невъзможно.
Евтино или скъпо
Мит е че трябват много пари за мажоритарни избори. Точно обратното е .Има много кметове в България, които никой не ги вижда в националните медии. Те обаче имат авторитет, хората се познават. В район с 10-20 хиляди души човек може с малък финансов ресурс да обиколи хората, да се представи и те да решат дали да гласуват за него. В национална кампания,
с под 5 милиона лева не можеш да се включиш,
хората няма да разберат, че съществува такава политическа сила.
Националните кампании са най-скъпите и най-контролирани от националната олигархия.
Независим кандидат в многомандатен район от 200-300 хиляди души, който трябва да се изправи срещу мощните партийни централи и листи, е неравнопоставен. А точно такива са районите в София и останалите големи градове.
В едномандатен район, независимо дали си партиен или независим, ти си равнопоставен с другите кандидати.
Имам подозрение към задължителното гласуване. Изключително опасно е да караш хора, които не са мотивирани, да отидат да гласуват. Българинът е много опасен, когато го принудиш да прави нещо насила. При пропорционалната система биха влезли много антисистемни партии.
Обратното, при мажоритарната, лидерите на антисистемни партии много трудно биха намерили едномандатен район, в който да спечелят чрез балотаж. Мажоритарната система задължително трябва да е на два тура.
Мажоритарната система не е срещу партиите.
Тя обаче притиска партиите да се демократизират и да търсят личности.