За диверсификация на газови доставки ние можем да говорим, след като бъде изграден ТАНАП и ТАП и след като бъде изградена газовата връзка Гърция – България. Това заяви в интервю за Факти.бг бившият зам. министър по енергетиката Иван Айолов. България се подготвя след 10 години да стане един транзитьор и вносител, направи си енергийно харакири. Основната вина да се съсипе проекта „Южен поток“ е на БЕХ с неговата оценена от ЕК като некоректна процедура по избор на изпълнител. Без енергийна Стратегия не можем да поддържаме и да развиваме енергийния сектор.
Г-н Айолов, Иран и Азербейджан започнаха преговори за доставка на газ в Европа. Как ще коментирате този факт и как ще повлияе това на диверсификацията на газ в България?
За диверсификация на газови доставки ние можем да говорим, след като бъде изграден ТАНАП и ТАП и след като бъде изградена газовата връзка Гърция – България. Изграждането от Азербайджан към Турция на т.нар. ТАНАП (Трансанадолски газопровод) и от турска територия през гръцка ТАП (Трансадриатически газопровод) до този момент проектът е за много сериозна сума - за над 40 милиарда. За „Шах Дениз 2“ не е още съвсем доказано, че това находище ги има тези количества газ, които би трябвало да потекат по ТАНАП и ТАП. Първоначално пуска на проекта „Шах Дениз 2“, ТАНАП и ТАП се предвиждаше за 2019 г, по моя актуална информация. Сега вече говорим за реален пренос на количества азербайджански газ след 2022 г.. Технически по проект са предвидени от Азербайджан към Турция да потекат 16 милиарда газ годишно, като от тях 10 милиарда куб. м. са за Турция. Ние имаме принципна договорка – подписана - за 1 милиард куб. м. газ за България, като за сега няма договорена цена. Т.е. остават 5 милиарда куб. м. газ, които през Гърция ще отидат към Италия. Каква е темата на разговорите между Азърбайджан и Иран не ми е известно но може да се предположи, за Иран представлява интерес за делово участие в изграждането на този проект.
Към настоящият момент за диверсификация на газови доставки ние можем да говорим, след като бъдат изградени ТАНАП и ТАП и след като бъде изградена газовата връзка Гърция – България. Тези връзки ги няма на този етап. Тук е мястото да спомена че, България следва да подкрепи гръцкият проект за газов терминал в Александруполис, който е в напреднала фаза /готов проект с необходимите разрешения/. За България е изгодно да се включи делово като съинвеститор. Това ще ни даде правото на глас при взимането на решения и определянето на политики. Интерес представлява за България изграждане на връзка между България и Турция. Тази връзка представлява интерес и за турската страна, защото България може да служи като „мост“. Т.е. до известна степен да се върнем към реализация на проекта „Набуко“ на наша територия, който беше провален не по наша вина. Основните причини за провала на проекта са ясни, икономически интереси на силни европейски и презокеански партньори. Освен това Турция има възможност да доставя газ от четири различни доставчици вкл. Иран и разполага с два терминала за втечнен газ.
Станахме свидетели и на абсурдни твърдения да се захранва ‘газовият хъб’ в района на Варна с втечнен газ от Америка. За какъв хъб говорим, като за такъв разпределителен център са необходими източници, хранилище, маркетингово проучване, много пари и т.н. Що се отнася до втечнения газ е публична истина, че е абсолютно забранено преминаването на плавателни съдове натоварени с втечнен газ.
Това е картината към момента. Турция – тогава, когато беше назрял момента за започване на „Южен поток“ - много се активизира за изграждане на конектора Турция – България. Сега, след като отпадна проекта „Южен поток“, естествено Турция се дръпна. Аз не виждам да е направено нещо повече по този въпрос от полугодието на миналата година насам. Няма движение по въпроса.
Вие смятате ли, че „Турски поток“ може да бъде изграден?
Всичко зависи от търговския маркетинг, който се прави. Последно прочетох, че от четири тръби ще се редуцира на една тръба. Така или иначе „Турски поток“ може би ще стане. Всичко е въпрос на търговски разговори и цени. Разбира се следва да се има предвид и моментната политическа обстановка в южната ни съседка.
Ще намерим ли газ в Черно море ?
Би било чудесно това да се случи и България да задоволява вътрешното си потребление към момента със собствен добив от 7 до 8 процента сега и 20 до 30 процента с нови находища. Но това е дълъг процес с хоризонт 2030 година. Освен това не бива да забравяме, че тогава когато индустрията в България работеше вътрешното потребление беше около 9 милиарда кубически метра при сегашните 3 милиарда кубически метра. А нали говорим за повишаване на газификацията в битовия сектор, която към момента е малко под 3 процента . Тоест в една краткосрочна перспектива нещата не изглеждат особено добре. Ще си играем на „тука има – тука няма“? Картината за състоянието на България по отношение на газовите доставки бе известна и без да се правят стрес-тестове по линия на ЕК. Предишният комисар на Европейската комисия по енергетика Гюнтер Йотингер може един ден да бъде обвинен от европейските държави, защото той забърка такава енергийна политика в Европа и по отношение на газовите доставки така и по отношение енергията от ВЕИ, а ние толкова безумно се засилихме, че още в 2013г. преизпълнихме поетия ангажимент пред ЕК от 16 процента производство от ВЕИ в края на 2020г. Сега при тази даденост КЕВР се чуди какъв модел да наложи Нещата не изглеждат добре. Няма държава по света, която да си направи такова енергийно харакири като нас. Имам предвид и това, което стана с проекта „Южен поток“. Сега си говорим за някакви хъбове, които ги местим от север на юг и обратно.
Не виждам особена перспектива що се отнася и до румънската връзка. Тя е проект, но не е добре смятана. Ние към Румъния бихме могли да подаваме около милиард и половина кубични метри годишно, от Румъния към нас – не повече от 500 милиона куб. м. годишно. Това е така, защото трябва да бъдат изградени компресорни станции и налягането, което ще идва, просто не може да влезе в нашата система. Ние поддържаме по-високо налягане, а на румънска територия е ниско налягането. Това нагнетяване не може да се получи.
Ако погледнете обектите от взаимен интерес, които са за европейската мрежа, там има много странни неща. Примерно втора връзка за Гърция на 400 kV. Такава връзка на България не трябва, трябва на Гърция. Причината е, че гърците разполагат с една връзка и в този район ( по средата между Солун и границата с Турция) им трябва подпора. Говорят се някакви фантасмагории за трета връзка към Турция, а никой не си прави сметката, че след като тръгне ядреният проект в Турция и страната реши да върне енергия към Европа, ние просто вътрешно няма да издържим. Вътрешната ни мрежа 400кв. има определено тесни места и това се знае много добре от специалистите но няма кой да ги чуе защото някой трябва да вземе професионална и аргументирана позиция на Европейските форми вместо непрекъснато да казваме yes.
Като се погледне този модел, излиза, че България се подготвя след 10 години да стане един транзитьор и вносител. Затова употребих думата харакири, енергийно харакири за газовите проекти и електрическите проекти.
Какво е мнението Ви за таксата „ Задължение за обществото“?
Това беше модела, който беше по време на правителството „Орешарски“/бел. ред. по което време Айолов е зам. министър на енергетиката/ . Тогава имаше голям спор за облагане с определен процент за всички производители. Бяхме разработили един модел, който имаше примерно 0.5% за Козлодуй, 2% за ТЕЦ „Марица” 2. Така се стигаше до 20% за фотоволтаиците и за ветропарковете. Защото те произвеждат скъпа енергия, която НЕК изкупува, а продава на по-ниска цена. Тази работа не може да бъде търпяна до безкрайност. И второ – те работят в светлата част на деня, затова в тази част на деня поради ниското потребление се налага принудително да се намалява производството на конвенционалните централи /ТЕЦ/, а при пълноводие операторът е принуден да ограничава и мощността на АЕЦ. Всичко това струва много пари – разходи на централите за поддържане на ресурса на съоръженията, разходи на оператора за управление на системата, лишаваме се от възможността за производство на по евтина електроенергия. Много общо това са ангажиментите към обществото, поради което считам, че модела по равно на калпак е некоректен.
Затова ние бяхме разработили такъв модел, който е различен за различните производители, в зависимост от това кой какво причинява. Това не се прие, а се наложи моделът 20% за фотоволтаиците и ветропарковете. Естествено, че по дискриминационни принципи това падна в Конституционния съд. Сега тези 5% - за всичките по равно. Ами тези 5%, които ще трябва да плащат американските централи, те ще се платят и от НЕК. Защото договорите с американските централи са така направени, че всяко пипане на цената, включително повишение, се поема от НЕК, който е длъжен да изкупува 100% тази енергия.
Бизнеса се омайва с наредбата за облекчаване на цената, като там те са разделени на скали, но тези които ще ползват 80 процента намаление са с годишна консумация над 30Gwh. Тази група косуматори е много малък процент от общата маса на бизнес абонатите. Не се знае кога Европейската комисия ще нотифицира тази наредба, която уж беше готова. Към момента тя не е реален факт. И последно –хвалбите , че са предоговорени цените за разполагаемост на американските централи към момента не работи. Това също ще влезе в сила , когато НЕК си изплати задълженията към двете централи за над 800 милиона лева. Кога ще стане това?! БЕХ ще вземе заем? За какъв период, при каква лихва? Какво ще бъде тогава реалното намаление? Ще се обяви ли това?...
С бизнеса ние имахме други разговори. Тогава, когато бизнесът се съобразява и помага за управлението и балансирането на системата да има преференции в цените. Този модел явно не можа да бъде довършен. Нещата изобщо не изглеждат добре.
Регулаторът сега наложи друг модел – те изкарват АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ Марица Изток 2 на свободния пазар. АЕЦ „Козлодуй“ има квота за регулирания пазар и другата част е за свободния пазар. ТЕЦ Марица Изток 2 обаче няма квота за регулирания пазар и е изцяло на свободния пазар. Има сериозна разлика, обаче, между цената на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ Марица Изток 2. Т.е. Козлодуй със своята ниска цена ще принуди ТЕЦ Марица Изток 2 на свободния пазар също да работи с ниски цени и това неминуемо ще влоши финансовото състояние на централата. Логично е това се отрази на експлоатацията и вероятност от повече аварии.
Не беше ли излишна все пак създадената структура БЕХ (Български енергиен холдинг)?
Определено. Още м. април 2013 в обследването на Световната банка и ЕК по искане служебното правителство на г-н.Райков на челно място бе направена препоръката за закриване на БЕХ. На този етап това не е възможно дори само заради облигационния заем от 1милиард лева, който БЕХ листва на Лондонската борса. Аз не знам защо прикриват стратегия, разработена от нас. Тя коренно се различава от досегашните. Там имаше един план от 16 точки в рамките на 3 години, които трябва да се предприемат. Една от точките беше закриване на БЕХ. Тя беше измислена, защото БЕХ беше измислен с други функции – да консолидира печалба от българската енергетика и да излиза на външни пазари. Но това не се направи. БЕХ не разрешаваше на НЕК да се превърне в основния износител на енергия и по този начин печалбата от износа на енергия да се връща в държавните структури на Енергетиката . Сега тя отива в частните търговци. Държавата като принципал на държавната енергийна структура много сериозно трябва да ревизира функциите на БЕХ и да му изземе някои права. Както електрическият оператор (ЕСО), така и газовият такъв (Булгартрансгаз ЕАД) нямат място под шапката на БЕХ. Това Европа няма да го търпи. Може би още догодина, когато ни погнат за либерализация на пазара, точка номер 2 ще бъде какво правят газовият и електрически оператор в структурата на БЕХ.
Основната вина да се съсипе проекта „Южен поток“ е на БЕХ с неговата оценена от ЕК като некоректна процедура по избор на изпълнител. Оттам лумна „пожара“ по „Южен поток“. Не е толкова причината в Третия либерализационен пакет на ЕК.
След като вече сме стигнали до тука, къде е светлината в тунела и има ли такава?
На първо време трябва незабавно да се извади подготвената Стратегия, да се обсъди, ако трябва да се пренапише. Без енергийна Стратегия не можем да поддържаме и да развиваме енергийния сектор.
Много важно е как ще го развиваме. Тези които разбират от енергетика отчитат сериозната разлика между базовите и под върховите мощности. Нашите базови мощности са със сериозно изчерпан ресурс. Изграждането на базова мощност изисква от 5 до10 години.
Ето защо ние трябва да решим днес как ще развиваме конвенционалната генерация, как ще развиваме ядрената генерация и как ще използваме хидропотенцила на страната.
Трябва да имаме кадрова стратегия. Политиците със своето кадруване и популистко в много случи и некомпетентно говорене спуснаха на ръководни постове нужните им хора, но хора, на които са им тера инкогнита технологичните процеси в енергетиката само и само да се изпълняват поръчки. Това е и основната причина да се сатанизира и мафиотизира името хилядите български енергетици. А това е обидно и Те не го заслужават!
Много важно е на базата на професионален анализ да бъдат извършени преструктуриране на управленските структури и оптимизация на персонала съобразно технологичната специфичност. Там са реалните запаси, а в кламерчетата и съкращаване на ремонтите.
Не на последно място трябва да се спре с практиката цената на електроенергията да се ползува като инструмент за решаване на социални проблеми в обществото.