Какво се случва с прословутия договор на „Булгаргаз“ с „Боташ“?

Какво се случва с прословутия договор на „Булгаргаз“ с „Боташ“?

Първо да изясним, че това не е договор за покупко-продажба на газ. България купува от Турция не газ, а услуга – регазификация на втечнен газ и транспортирането му до българо-турската граница. Откъде и по каква цена „Булгаргаз“ ще си купи газ за разтоварване на турските терминали си решава българската фирма. Проблемът е, че тези покупки се случват много рядко. Според данни на Трайчо Трайков - министъра на енергетиката в предишното правителство, „Булгаргаз“ е използвал между 10 и 20% от заявения капацитет, за който се плаща на „Боташ“.

Основната причина за неизползването на капацитета, за който „Булгаргаз“ плаща, е високата цена за услугата регазификация и пренос на газ, която е записана в договора от 3 януари 2023 г. Според някои сведения, на България ѝ излиза три пъти по-скъпо да си докара втечнен газ през турските терминали, отколкото през гръцките. При това единият гръцки терминал – в Александруполис, е 20% българска собственост. Доказателство за неизгодните условия по договора с „Боташ“ е фактът, че през лятото на 2024 г. „Булгаргаз“ обяви търг за преотстъпване на резервирания капацитет на турските терминали, но не се яви нито един участник – явно никой не смята, че му е изгодно да плаща таксите, с които се е натоварила българската фирма.

На второ място – договорът с „Боташ“ не се използва, защото България просто няма нужда от толкова много газ, тя потребява 2,7-2,8 млрд. куб. м годишно, а има договори за: 1. Внос по тръбопровод от Азербайджан – 1 млрд. куб. м годишно; 2. Внос по договора с „Боташ“ – 1,85 млрд. куб. м; 3. Резервиран капацитет от 1 млрд. куб. м на терминала в Александруполис. Сумарно – договорен внос за 3,85 млрд. куб м на година. Ако се реализира вноса по тези три договора, то България ще има излишък от над 1 млрд. куб м годишно – обем, който държавният търговец „Булгаргаз“ не умее и не знае къде да продаде, особено като се има предвид оскъпяването на суровината, идваща през терминалите на „Боташ“.

При тази ситуация не е чудно, че „Булгаргаз“ се намира в състояние на технически фалит – задълженията му надвишават активите със стотици милиони. Във финансовия отчет на дружеството за 2025 г. пише, че загубите от договора с „Боташ“ са 250 458 000 лева и, нещо, за което никой не говори – има загуби и от резервиран и неизползван капацитет на терминала в Александруполис – близо 35 милиона лева.

Какво означава обявеното вчера от Румен Радев замразяване на договора с „Боташ“? Или по-точно – какво получават турците в замяна на замразяването? На турска територия се събират няколко големи газови потока – по тръбопроводи идва газ от Русия, Азербайджан и Иран, а отделно от това са петте терминала за втечнен газ (два в Тракия и три в Анадола) с общ годишен капацитет 51 млрд. куб. м (но реално през 2025 г. е използван само 15,8 млрд. куб. м). На запад и северозапад от Турция е най-добрия и платежоспособен газов пазар в света – Европейския съюз. На него вече влиза съвсем малко руски газ, а от 30 септември 2027 г. руската суровина ще бъде напълно забранена за внос в ЕС. Виждате ли съвпадението – договорът на „Булгаргаз“ с „Боташ“ се замразява точно до края на септември 2027 г.! Аз мисля, че това, което Турция може да иска от България, е именно някаква схема, по която турската страна да изнася големи количества газ в Европа през българската преносна мрежа. Деликатният момент е, че голяма част от този газ ще бъде с произход от Русия. Турско-руската газова връзка е очертана от два директни тръбопровода през Черно море – „Турски поток“ (капацитет 31,5 млрд. куб. м годишно) и „Син поток“ (16 млрд. куб. м годишно). Първият излиза в европейската част на Турция, втория – в азиатската. Общият им капацитет е около 48 млрд. куб. м годишно. През 2025 г. Турция е ползвала 21 млрд. куб. м руски тръбопроводен газ. Аритметиката е следната – 48 минус 21 е равно на 27 млрд. куб. м, които могат да бъдат препродадени изгодно в Европа. Защо изгодно? Ами, защото в момента „Газпром“ произвежда повече газ, отколкото успява да продаде, и отчаяно се нуждае от пазари. Това означава, че руснаците ще са съгласни и на цени малко под пазарните.

Още не е ясно какъв точно ще е механизмът, по който ще се гарантира, че след 30 септември 2027 г. в ЕС не влиза руски газ, но е видно, че първата страна от Евросъюза, в която този газ може да влезе през Турция, е България. Следователно, българските власти ще трябва да повярват (или да не повярват) на уверенията и документите от Турция, че транзитираният газ не подлежи на санкции. А в зависимост от доверчивостта на София ще бъде по-нататъшната съдба на договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“.