През последните месеци унгарският премиер Виктор Орбан се превърна в един от най-критикуваните политици и същевременно един от най-харесваните от гражданите на ЕС. Той беше силният глас, който зададе тон на недоволството от политиката на Европа за налагане на всеобща представа за толерантност.
„Няма лимит, който може да ограничи броя на лицата, които могат да получат политическо убежище в Германия.“ Това бяха думите на германския канцлер Ангела Меркел, които буквално подканиха една огромна вълна политически имигранти и бежанци да залеят Европа, с надеждата, че могат да стигнат до богатите Западни страни. Това своеобразно преселение на народите причини криза, която разклати самите устои на ЕС. Лидерите на съюза решиха, че трябва да демонстрират безусловна толерантност, която буквално трябваше да бъде наложена върху всяка страна – членка. Идеята за налагане на задължителни квоти при разпределението на бежанци е своеобразна намеса в суверенитета на всяка страна в съюза и неглижиране на мнението на самите граждани.
Истината е, че стената, която беше вдигната от Унгария по границата със Сърбия, за да се ограничи бежанския поток, който бе залял страната бе един огромен сигнал за това, което щеше да се случи впоследствие. Последва серия от гранични ограничения в множество страни от ЕС, сред които Хърватия, Словения, Австрия и дори супер толерантната Германия. Никой не може да съди тези държави, за това, че се опитват да защитят културните корени на своите традиции.
Добре е да си спомним как започна тази година - с атентата срещу френския вестник Шарли Ебдо, който предизвика масова дискусия, за това дали Европа въобще е успяла да се справи с интеграцията на имигрантите, дошли от Близкия Изток и Африка през последните години. Бе признато, че много от тези хора живеят изолирани от обществото, заврени в гета, неспособни да се справят с културните разлики в обществото, в което са попаднали. Сега обаче ЕС се готви да приеме нова вълна от бежанци, които идват от държави с коренно различни културни и религиозни разбирания от европейското общество. Можем ли въобще да си представим, как щом сме се провалили с интеграцията на хора, които живеят в Европа от цели поколения, ще можем да се справим с интеграцията на такива, които сега за пръв път ще трябва да свикват с европейската цивилизация.
Нека да си го кажем. Тези хора искат да живеят в Германия. Държавите-членки може да не харесват идеята за задължителните квоти, но тя ще се хареса най-малко на самите бежанци. Защото тези бежанци не искат да живеят в България, Унгария, Хърватия, Полша или Словения. Тяхната цел са Германия и скандинавските държави. Тоест всички останали страни, които приемат бежанци, ще трябва да се превърнат в група от пъдари, които насилствено да задържат бежанците на своя територия. Тези хора едва ли ще станат щастливи граждани на тези страни. По-скоро ще се превърнат в група, която постепенно ще се озлобява от това, че не е получила нещото, което е очаквала. Съответно това ще се предаде на техните деца и скоро много страни-членки на ЕС ще трябва да се справят с едни маргинализирани групи, отраснали в озлобление към обществото, в което са попаднали.
Друг е и въпросът до колко идващите в Европа хора от Близкия Изток са истински бежанци. Само преди дни Евростат излезе с данни, според които само 21% от бежанците реално са сирийци. Наистина има бежанци, които имат нужда от помощ и които трябва да бъдат приети. Те обаче определено не са толкова много, колкото чакат по границите. Сред тях има огромна група икономически имигранти от Албания, Афганистан, Еритрея и Албания, които сега са намерили шанс да идат безпроблемно в Западна Европа. А и идеята на думата бежанец не е ли човек, който бяга от страната, в която има война, за да се озове в страна, в която има мир. Повечето от имигрантите, които влизат в Европа идват от Гърция или Турция, където няма война. Тоест те не търсят мир, а търсят икономическите възможности на Западна Европа. Този фактор превръща тези хора от бежанци в икономически имигранти. Преди време самата Меркел заяви, че ЕС няма как да приеме всички икономически имигранти на света.
Ние определено трябва да показваме загриженост за хора, които са в беда. Няма спор, че всеки бягащ от война, заслужава да получи държавна закрила. Това обаче няма как да бъде налагано принудително. Защото отнемането на личното мнение води само до разцепление. Толерантността е ценност, а не задължение.