Президентът Плевнелиев изрази възмущението си от пасивността на политическите сили по отношение на предстоящия референдум за електронно гласуване. Действително, в страната ври и кипи от трескава агитационна дейност, но тя касае единствено кметските и партийни листи по места. За референдума - ни дума, ни вопъл, ни стон. Нито реакцията на президента е изненадваща, нито поведението на партийните централи. Дали формулата две в едно е удачна или не, ще разберем от резултатите. Поне засега референдумът е в ролята на изстинала гарнитура край чинията с горещата изборна скара. А то и не остана много време за смяна на местата.
Липсата на дебат по въпроса е факт, но, като че ли всичко по него бе казано още през лятото. Тогава, докато електоратът, барабар с избирателите на Ценко Чоков, се въргаляше по плажовете, партийни функционери и всевъзможни анализатори изтъкваха напоително всичките си доводи „за“ и „против“. Да дадем шанс на българите в чужбина да са съпричастни със съдбините на родината, да привлечем в изборния процес младите, които иначе не можеш да ги накараш да идат до избирателната секция. Добре. Но пък как да разсееш и традиционната българска подозрителност, след като са напълно възможни хакерски атаки, манипулиране, срив на системата в неподходящ момент, че и вот под строй. Абе, то сайта на Пентагона го хакват, та едни избори в България ли няма…
Няма смисъл да изброяваме всичко. Накрая дори партийците се отегчиха, а и неусетно наближи кметската надпревара. Та нали и от средите на радетелите за електронно гласуване признаха, че остават много въпросителни и подводни камъни пред реализирането на идеята. Защо тогава има изненадани от не просто вялата, а реално липсваща кампания сега? Като инициатор на референдума, вероятно президентът е с наранено его и го глождят съмнения в стил „вие мене уважавате ли ме“. Каниш гости, а никой не идва. Тъжно. Но ако трябва наистина Плевнелиев да се сърди на някого, то това са представителите на Реформаторския блок и ГЕРБ. Десните партии са тези, които биха имали най-голяма полза от въвеждане на електронното гласуване и именно техните летни изявления вдъхнаха увереност у Плевнелиев, че има истински съмишленици. Очакванията са, на база досегашния опит, дистанционните гласове от чужбина да бъдат осезаемо в тяхна полза. В ГЕРБ обаче са приели желязното правило от спорта, че когато играта ти върви, промени не се правят. Те си карат както досега, знаейки, че със или без електронно гласуване, тяхното някой трудно ще вземе.
Голямата драма е при Реформаторския блок. Там са наясно, че както и да завърши референдумът, до реалното въвеждане на електронно гласуване ще мине много, много време. А сега ситуацията е драматична. На листите им, микс от избраници на няколко партии, би завидял и изкусен майстор на летни коктейли. Съставянето им бе изтощителен процес, включващ сръдни, мърморене, интриги, тупане с краче, самоизтъкване, раздели и завръщания, за да се стигне до заветното „кажи зеле“ за крайния вариант на плакатите. Мина едната драма и започна следващата. Реформаторите точно поеха глътка въздух и се сетиха, че на тези избори са сами. Много сами. Освен традиционните им противници в ляво, такива се оказаха и партньорите им от управляващата коалиция с малко изключения по места.
Хайде, Патриотите и АБВ ще ги преглътнеш криво-ляво като опонент, но ГЕРБ? Случаят с рестартирането на отдавна изветрелите промили на Чавдар Трифонови във Варна си е симптоматичен. Как да ти бъде на дневен ред някакъв референдум?!
БСП и ДПС отдавна си казаха думата за електронното гласуване и вероятно вече са забравили какво точно са говорили.
Кой би очаквал пък от хора като шармантната леля Тони от Гаганица или независимият Кольо Стружката в Своге, да плюнчат молива и да готвят слова за ползите и вредите от дистанционното гласуване?
Плевнелиев нека се сърди на своите, но и да им влезе в положението.