Културата е това, което ще спаси българите. Това подчерта в интервю за Факти.бг по случай Деня на народните будители поетесата и издател Божана Апостолова – едно от емблематачните лица на българската духовност през последните две десетилетия. Тя е издател на имена като Георги Господинов, Милен Русков, Стефан Цанев, Станислав Стратиев, Рангел Вълчанов, Петко Бочаров, Тодор Николов, Радостина Ангелова, Людмил Тодоров, Весела Ляхова, Крум Филипов и много други. Самата Божана Апостолова е автор на 9 стихосбирки, 3 романа и 11 книги за деца. Нейни книги и отделни творби са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и др. езици.
Тъгувам, казва Божана Апостолова още в началото на разговора ни. И обяснява:
Вчера (31 октомври) бях с внучката си, която е на шест години и половина в един пловдивски мол. Всички деца изпълваха коридорите, без да са организирани, с дрехи за Хелоуин. Всички бяха нарисувани, всички плачеха някой да ги организира, нещо да се случи... И нито един портрет на будителите, никакъв знак, че идва един голям български ден.
От сутринта слушам новини. Будителите са в края на емисиите, дори не са водеща новина... Не мога да разбера, на какво се надяваме? Да стигнем до собствената си духовност? И как ще изкачим едно стъпало по-високо, щом не зачитаме, не уважаваме нищо ценно, нищо българско.
Ако се върнем 150-200 години назад, не е ли било същото по отношение на тези народни будители, които почитаме сега? Шепа хора са се опитвали да направят нещо...
Да, но през това време, ние все в тинята ли сме потъвали? Като се върнем назад, би трябвало сега да сме много по-напред. А ние стоим на едно и също място, нещо повече – забравяме много важни неща за България. И днес, когато е ден на избори, ми се иска да вярвам, че за книгата, за културата, за духовността си ще гласуват повече хора, отколкото за булеварди, улички, асфалтчета...
Слушах снощи централни новини. Чаках да съобщят нещо за бюджета на образование и култура. Не. Те ми говориха за военния бюджет, за всичко друго, културата не беше спомената. Това е тъжно и жалко. Цялата тази безпросветност никога няма да доведе до красив финал за България, за жалост.
Все пак, какво е Денят на народните будители? Как трябва да се празнува и как можем да привлечем децата за да го припознаят за свой празник?
Най-малко, като имаме толкова много читалища, те трябва да имат пари. Т.е., пак стигнахме до политици и правителство. Не да имат най-ниски заплати библиотекарите и да стачкуват (служителите на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ са в протестна готовност заради ниските заплати, които получават – бел.ред.). Те трябва да са обгрижени от правителството. Ето нашият министър-председател беше охрана на Тодор Живков, който, казвам го аз, крайнодясната, умираше за култура, ако и да не беше от най-просветените премиери. Културата е това, което ще спаси българите. Пак казвам, моята внучка ме води три пъти до мола да й купя костюм за Хелоуин. Ако децата са организирани, ако във всяко читалище се говори, се прави нещо за будителите. Но пак стигаме до парите и че без пари никаква култура не се прави. Без пари аз мога да издам книги, като включа собствените си печалби и собствения си бизнес в това дело (Божана Апостолова е един от най-големите издатели на българска литература – бел.ред.). Но един-двама-трима издатели не могат да направят това, което могат да направят политиците, ако заложат и разберат смисъла и важността на културата и образованието. Културният човек сам си намира работа, сам осигурява живота си. Всички други ще стоят стресирани като стадо овце на новите магистрали и ще се чудят накъде да поемат, какво да направят, как да усетят полъх на някакво щастийце...
В това е тъгата ми. Иначе будителите са били точно както нашите талантливи писатели. Били са хора, които са опитвали да обяснят колко е важно да имаш образование, да си културен, да си начетен. Да знаещ защо си роден, за какво живееш и, най-важното – накъде отиваш.
Искам да Ви задам един по-личен въпрос. Имате ли свой будител? Някой който Ви е събудил за култура, за духовност?
За култура ме събуди едно ординерно писмо на Леда Милева. Бях й пратила в трети клас четири-пет свои детски стихотворения. Тя ми отговори с писмо, знаете, което тя само подписва, не го измисля - „Мило дете, опитът да се пишат стихотворения е хубаво нещо. Четете повече художествена литература!“ Аз тогава не знаех какво е това, отидох при една будителка, т.е. влязох в една библиотека и попитах: „Извинете, тук има ли художествена литература?“ Будителката се засмя, прегърна ме, даде ми три книги, направи ми картон... Така при мен тръгнаха нещата. Поводът е писмото на Леда Милева, но ако не бях срещнала свестния библиотекар, усмихнатия – човек който ме прегърна и се зае да ми обяснява коя книжка какво-що...
Ние трябва се водим ръка за ръка, да правим всичко възможно да звъни сърцето ни и да събужда думите българин, можене, знание... Това е смисълът на човешкия живот!
Ние?
Трябва да го правим всички заедно. Хората трябва да осъзнават колко е важен смисълът. Може би без смисъл би ми било по-леко, но пък толкова самотно, тъжно и пусто. Сега, когато съм обградена от книги и си давам печалбите за книги, се смятам за щастлива. Смятам, че вече има едно сериозно ядро български писатели, които пишейки, будят хората около себе си, карат ги да мислят. Макар и с много бавни темпове, нещата се случват.
Желая на всички българи да дават максимално от себе си! На всеки – успех и просперитет! Ние сме една шепа народ, а не можем да се вземем в ръце.