Българите извършват една нечувана и благородна дързост

Съединението е направено по толкова благороден начин, че никой не посмява да предложи на Турция да въведе войска в България, въпреки че има формално право за това. Това заяви в интервю пред Факти.бг историкът проф. Андрей Пантев по повод 131-вата годишнина от един от най-българските празници.

Казвате, че на 6 септември 1885 г. българите извършват нечувана за тогавашните времена дързост?

Дързостта е очевидна за цялата европейска преса и цялата европейска диполомация.

Първо – нарушава се един европейски договор, под който стоят подписите на всички Велики сили. Второ – въвежда се княжеска войска. Трето – не се допитва населението с референдум. И четвърто – другата година (1886 – бел.ред.), юни месец източнорумелийските и княжеските депутати заседават в София, в едно и също Народно събрание.

Нека да не забравяме, че според Берлинския договор България е васално княжество и Турция имаше всички, перфектни дори според международното право, основания да въведе войски в Източна Румелия, за да възстанови статуквото.

Но превратът или революцията, е направена по толкова благороден начин, че никой не посмява да предложи такава алтернатива.

Защо турците не се намесват?

Те не го правят заради комплекса си от поражението по време на Освободителната война (1877-1878 г. – бел.ред.). По това време отношенията между Русия и Турция са доста нормализирани. След като виждат ентусиазма на българите в Източна Румилия, одобрението на гърци, арменци и дори на турското население, те виждат, че това би била една безсмислена авантюра, която би довела до поредното унизцително поражение.

Каква е ролята на Русия?

Русия не е била против Съединението. Тя е против княз Александър Батенберг. По това време той вече е оценяван като чужд и враждебен на руските интереси на Балканите. Иначе Русия не може да има против нещо, което е създала, да не говорим за Санстефанския мирен договор. Косвената заслуга на Русия е това, че тя не допусна оставането на турски войски в Източна Румелия и затова ентусиазма на дейците на Съединението се оказа триумфален и мирен поради липса на местна въоръжена съпротива.

Кой подтиква Сърбия да нападне България?

Всички знаем кой. Кой спира настъплението на българската армия? Руснак или австроунгарския военен аташе? Последният, между другото, преди това е бил военен аташе и в София. От 1883 г. Сърбия и Австроунгария са в един тесен, таен съюз. Тези шегички, че Русия подкрепяла Сърбия да ни нападне, са доста неграмотни, като се има предвид тогавашното състояние на сръбско-руските отношения. Сърбия се чувства измамена от Берлинския договор, нейният министър Вишнич казва: „Вие отново ще се сетите за Сърбия“, а Белград, както вече казах, има таен военен договор с Австроунгария.

Не трябва ли Съединението да бъде празникът, който да ни обединява?

Първият символ на нашата държавност е когато на европейската карта се появява държавна единица с име България. Може след това тя да е била ампутирана, може да е била поставена в подчинено положение отново на турския султан..., но ако нямаше 3 март, на 6 септември нямаше да има какво да се съединява.

Говоря по-скоро от психологическа гледна точка. Не е ли по-добре да имаме нещо, което да ни обединява безусловно?

Както виждате, дори това не ни обединява. Едните казват, че Русия е най-голямата злина по повод на Съединението, че ако не беше Англия нямаше да стане Съединението.

Тук трябва да се каже нещо много важно!

По това време, преди Съединението имаше рязко разграничение в партийните, политическите и даже личностните отношения. Но, веднъж станало, след като княжеската армия се целуна в Пловдив с местната жандармерия,

всички политически дейци, някои колебливо, други решително, застават зад него.

И това трябва да се има предвид, когато говорим за Съединение. Различията остават, но благородната цел на стиковането на двете български държави в една стимулира хората да забравят личните си, принципни съображения и даже антипатии един към друг в името на това дело.