Всеки бюджет е финансов план за това как правителството ще упражнява управленската си философия. От него трябва да видим колко държавата ще похарчи за всяка отделна политика, какви резултати иска да постигне с въпросните си политики и каква комбинация от текущи приходи и теглене на заеми ще избере, за да пречи най-малко на частния сектор.
Дебатите по бюджета отразяват истинското ниво на политическата класа в една държава. Дали правителството е способно да обвърже изземването на доход от частния сектор с онези разходи и мерки, които максимално стимулират натрупването на богатство в XXI-ви век, е
най-точният измерител за успеха на всеки кабинет.
А способността на опозицията да роди аргументирани и смислени критики, както и да предлага алтернативни идеи е ключова.
Най-големият проблем на бюджетната процедура е, че показва една и съща идейна безпомощност, както в управляващите, така и в опозицията, коментира политическият и финансов анализатор Стефан Андонов.
Както и се очакваше, веднага след местните избори беше публикуван проектобюджетът за следващата година, изготвен от Министерството на финансите.
Проектът, освен че актуализира тихомълком бюджета за 2015 г. в посока по-голям дефицит, почива на няколко изключително оптимистични допускания и подценява редица рискове, които биха могли да се материализират следващата година.
Накратко, проектобюджетът и придружаващата го средносрочна рамка залагат следните параметри за 2016 г.: касов дефицит в консолидирания бюджет от 2% от БВП (спрямо 3,3% през 2015 г.), икономически растеж от 2,1% (спрямо 2% през 2015 г.), ръст на приходите в консолидирания бюджет с 1,35 млрд. лева и ръст на консолидираните разходи с 271 млн. лева, обобщават от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Оттам не пропускат да отбележат, че
актуализацията за 2015 г. се прокрадва „по терлици”
в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за 2016 г.. Негативна, защото вдига очаквания касов дефицит за 2015 г. от 3% първоначално (според сега действащия закон за бюджета) до 3,3% от БВП. И това при положение, че икономическият растеж тази година е по-висок от очаквания от правителството, събираемостта на приходите е далеч по-добра от планираната, а до август месец (последния, за който има данни) бюджетът е на излишък от 622 млн. лева. С други думи последните 4 месеца ще се харчи ударно, за да може годината да завърши с дефицит от 3,3% от БВП, отбелязват от ИПИ.
Като цяло единствено в приходната част на бюджета имаме добра новина – министерството на финансите успява да събере повече приходи, коментира в социалните медии Георги Ангелов от „Отворено общество“.
Според него България харчи двойно повече от средното в ЕС за вътрешен ред и сигурност, тройно повече от северните страни. При това, данните са от преди актуализациите на бюджета на МВР, т.е. реално е дори повече. Явно има нужда от реформа и по-висока ефективност.
Това, което и управляващи и опозиция опитват упорито избягват да коментират,
са скритите дефицити, които един ден ще надвиснат
за покриване на данъкоплатците. Дълговата спирала, за която предупреждава Румен Гечев няма шанс да причини криза от гръцки характер поне още 30 години, ако правителствата поддържат бюджетни дефицити близки до средните от последните пет години. Това е така, защото отношението на публичния дълг към брутния вътрешен продукт е по-ниско от 30%, а в Гърция проблемите започнаха, когато дългът надхвърли 150%.
В противен случай, фалитите на държавни фирми ще причинят ликвидни проблеми на бюджета дори и при ниско равнище на държавния дълг (може би дори в следващите пет години) и тогава не е много сигурно кого ще може да обвинява Мартинчо Димитров.
Азбучно правило е, че социална политика се провежда чрез разходната част на бюджета. Това означава, че ако държавата иска да помогне на уязвими обществени групи, тя трябва да набере средства, които след това да разпредели върху онези, които се нуждаят от тях. Заради либертарианските мантри за колкото може по-ниско преразпределение на богатство през бюджета обаче, адекватна политика по доходите не може да се провежда.
България през 2016 г. през погледа на ЕК
В своя есенен доклад Европейската комисия прогнозира по-слаб икономически растеж и по-висок бюджетен дефицит за България през 2016 година спрямо параметрите, заложените в проектобюджета на нашата страна за 2016-а година.
В същото време Европейската комисия очаква и по-голям от прогнозите на българското министерство на финансите бюджетен дефицит за следващата година. Според ЕК бюджетният баланс на нашата страна ще бъде на дефицит от 2,7% от БВП през 2016-а година при заложен от финансовото министерство в проектобюджа за следващата година дефицит в размер на 2 процентни пункта. За 2017-а година ЕК очаква запазване на бюджетния дефицит на България в размер на 2,7% от БВП спрямо средносрочна прогноза на министерството на финансите за сиване на дефицита до 1,4% от БВП.
С оглед на прогнозирания все още значим бюджетен дефицит за тази и за следващите две години, ЕК очаква повишение на публичния дълг на България от 27% от БВП през 2014-а година до 33,6% от БВП през 2017-а година.
Растежът на българската икономика ще се забави през следващата година до 1,5% след повишение с 1,7% през настоящата година, преди да се ускори до 2% през 2017-а година. Прогнозата на комисията е доста по-песимистична, отколкото заложения от министерството на финансите в проектобюджета за 2016 година растеж на БВП с 2,1%, както и под актуалната средносрочна прогноза на министерството за ускоряване на растежа в нашата страна до 2,5% през 2017-а година.
В същото време комисията очаква отслабване на публичните инвестиции през 2016-а година с оглед на забавяне на осъществяването на проекти, които са съфинансирани от Европейския съюз.
Комисията прогнозира подобрение на публичните финанси в България в средносрочен план. След бюджетен дефицит от цели 5,8% от БВП през 2014-а година, ЕК очаква свиване на дефицита до 2,8% през настоящата година благодарение на по-добри косвени данъчни приходи след предприети мерки за подобряване на събираемостта на данъците. Гледайки напред, ЕК обаче предполага само слабо свиване на бюджетния дефицит до 2,7% през 2016-а и запазване на същото ниво през 2017-а година.