Новите цени на винетките вече са факт. Вече официално – цената на най-масовата годишна винетка, тази за леките автомобили, скача с 30 лева. Стикерът ще струва 97 лева. Месечната винетка ще е 30 лева, а седмичната - 15 лева.
За тежките машини и камиони винетките
ще струват 1743 и 1340 лева според европейските изисквания за вредни емисии на двигателите.
В периода от 2009 г. до момента са инвестирани над 3 млрд. лв. за строителството на 300 км нови магистрали и рехабилитация на над 2500 км пътища. Около 1,5 млрд.лв. от средствата са предоставени безвъзмездно от ЕС, а останалите 1,5 млрд.лв. са от бюджета и заеми, защити поскъпването на винетките министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Извън тези средства, средно годишно в текущ ремонт и поддържане се инвестират приходите от винетки, които са в размер на 200 млн.лв. „Европа не дава пари за кърпене на дупки и поддръжка, а само за ново строителство и рехабилитация на основни направления от мрежата. Изцяло ангажимент на българското правителство е поддържането на пътищата, средствата за които идват от продажбата на винетни стикери“, подчерта регионалният министър.
Според нея не достигат
700 млн. лв. за поддържане на пътищата
Реалната цена на годишните винетки за леки автомобили трябва да е 150 лева, каза още министърът на регионалното развитие. Затова с всяка следваща година стикерите ще скачат поетапно с около 10 лв.
От началото на годината до края на ноември са продадени 6 160 264 бр. винетки. Начислените приходи са 225 521 182 лв. Спрямо същия период на миналата година начислените приходи нарастват с близо 8 млн. лв., а броят на продадените стикери се увеличава с около 164 хил. бр. Към края на ноември 2014 г. приходите са били 217,5 млн. лв. Към настоящия момент има нарастване на приходите спрямо предходната година от винетни такси и до края на декември очакваме голямо търсене на месечни и седмични винетки за тази година, обобщи инж. Лазаров.
На дирекциите „Социално подпомагане“ до края на ноември т. г. са предоставени 189 271 бр. безплатни годишни винетки. Те са за 12 681 157 лв. и са за сметка на бюджета на АПИ.
Вместо да вдигат цената на винетките правителството трябва да се заеме със сивия пазар на бензин и дизел,.
Най-малко 800 млн. лв. на година губи България от контрабандата на горива.
Това каза пред Факти.бг изпълнителният директор на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Андрей Делчев. Той се позова на официалните данни, според които легалният бизнес отчита годишно около 2,4 млн. т. горива.
От асоциацията признават, че пазарът на горива е изкривен заради сивият и черен сектор и нежеланието на властите да се справят с него.
Експертът от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев посочи, че голяма част от този сив сектор е видим. Горива се продават от цистерни или от бракувани камиони за превоз на мляко. Преди година предупредихме институциите, че от цистерна се продава гориво в центъра на Самоков. Последваха проверки и цистерната продължава да продава гориво без документи за произход и при никакви мерки за безопасност. Не се издават дори и касови бележки.
Последният хит е доставката на дизел и бензин по интернет в туби. Това е опасно, предупреди Светослав Бенчев.
В момента близо 1200 бензиностанции работят на светло.
Те са свързани с митниците, НАП, проверявани са от държавни и екологични организации. Те работят и спазват най-строгите изисквания към бизнеса от ЕС. При тях опазването на околната среда и рециклирането е изведено на преден план.
В същото време имаме близо 6300 ведомствени бензиностанции. Голяма част от тях работят в сивия сектор. Няма ясна информация за постъпилото гориво и за това как то се използва. Дали за стопански нужди или за препродажба на черно.
Няма гаранция дали се спазват и екологичните норми. В нормална бензиностанция има строга документация кога, къде и как се съхранява горивото. Системата за съхранение и продажба на гориво минава поне веднъж годишно на проверка не само от фирмата, а и от държавните органи.
Производителите и вносителите на акцизни стоки няма да бъдат контролирани
автоматизирано още поне година, а по-вероятно – никога, прогнозира в. „Капитал дейли“.
Причината е, че приетото през миналия декември задължение да се сложат измервателни уреди в акцизните складове за горива, цигари и алкохол не влезе в сила, ще бъде отменено и чак тогава ще се търси одобрение от Брюксел. Тогава в последния момент депутати вкараха в текста условието уредите да бъдат нотифицирани и в ЕК. Подозренията бяха, че това условие е в полза на местни производители на алкохол и цигари, за които отчитането значи разходи и засилен контрол. Около година отне на двете ангажирани ведомства - на финансите и на икономиката, да "открият", че Европейската комисия се пита предварително. Резултатът е, че автоматизирано отчитане няма, а митничарите не могат постоянно да присъстват физически в цехове и складове, т.е. контролът остава слаб.