Така мога да нарека позицията на Ахмед Доган в речта му пред актива на ДПС в навечерието на Нова година. Само от такава височина
може да се каже успешно „Не!” на „Стратегическата дълбочина”
на турския министър-председател Давутоглу, чиято дебела Тухла раболепно бе представена у нас пред значими актьори в политическия ни театър.
Сега медиите се надпреварват да си задават едни и същи въпроси – какво става с Местан, какво ще стане с ДПС, ще се върне ли Доган в политиката, или ще предложи двама съуправители на Движението, та те взаимно да си слагат букаи и да не могат да вземат единични „прибързани решения” като Лютви Местан, например, във връзка със сваления от турска страна руски боен самолет в Сирия.
Това посочва в коментар за в. „Нов живот“ Иван Бунков.
Вярно, това са злободневни въпроси, на които още днес сигурно ще получим отговор от Боянските сараи. И докато актива на ДПС заседава по тези организационни въпроси, искам да извлечем пред скоби основното, което искаше да каже Доган не само на своите гости в петък вечер, а на всички българи, че и на целия свят.
Ако Доган целеше да унищожи със словото си Лютви Местан
той можеше да го унищожи и с една дума, дори и без думи. Това го знаем всички, защото всички вече познаваме Местан – и то не само от снимката с вълците. Срещу Нова година Доган си е поставил далеч по-голяма и далечна цел. Всички знаем, че Лютви Местан без него се чувства като пърле без майка си, и сега , той панически остана без мощната подкрепа на почетната глава на тялото, наречено партия и потърси рамото на Гьокче – посланика на мощна Турция в София?!
Мисля, все пак, че Местан ще има доблестта, като инат момче от катранливите ниви, да остане в ДПС, да се извини и да поеме – така като той умее – я парламентарната група, я нещо друго в ДПС. Какво ще стане с него – дните ще покажат. Но словото на Доган казва сега категорично и ясно едно: ние сме в беда! Съвременната икономическа криза прерастна в световна политическа криза, нищо вече не е това, което беше и за което по инерция се представя. При това положение на нещата, ако продължаваме да се плъзгаме по излъсканите стари прилагателни и метафори, по старите коловози на полуразединена и дезориентира Европа, съвсем очаквано, за мен, можем да останем сам-сами, незащитени, в голямата война, която може да се появи в света. Без армия, без икономика – без път и цел – жалка плячка за всеки блудник, решил да ни посегне.
В това отношение
Доган отново прояви своя умерен национализъм,
за който и друг път се е застъпвал. Защото той и хората му от ДПС може да ги смятаме за всякакви, но са български турци, те тук живеят, тук са имотите им, тук са децата им и те не искат тук да бъдат разменна монета или пък жертва в бъдещ курбан на каквато и да е Стратегическа дълбочина.
Издигнал се високо над всекидневието, над пладнешките ни битки и страсти, Доган е успял, и това личи и в езика му – вече не само философски, политическси, но някакси езотеричен, да изрече всичко, което ни тормози. Казват, че няма да бъде разбран. Може да не бъде разбран, но ще бъде почувстван, точно както казва от „морфичния резонанс” на тялото. Хората го усещат вече без думи, защото у всеки от нас трепти този оня кръг на тревога, на безверие и безизходица от сегашното инертно съществуване. От тази височина, стратегическа височина,
Доган нанася удар не на Лютви Местан,
който като много други в България, следвайки себе си, може и да не знае какво прави. Доган нанася стратегически удар върху „Стратегическата дълбочина” на Давутоглу, като заявява, че няма и не ще да бъде ни пета, нечия шеста колона на Балканите.
След изявлението на Доган политиката на България вече няма да е същата. Той ще яде критики от всички посоки. Но неговата позиция ще бъде лакумсът, който ще покаже кой накъде и как се е запътил и докъде може да стигне. Включително и така наречените патриотични формации, които днес онемяха.
Дали Доган ще се върне или не в реалната политика има значение, но още по-голямо значение има всеки от политиците ни, способни на духовен полет, да се отделят от инертното си всекидневие и с бистър ум да видят отвисоко света. Кой къде е и къде сме ние? И безстрашно да вземат решение. Трябват ни истински визионери!