Анализът е публикуван в U.S. News and World Report, САЩ
Какво иска Русия? Този въпрос вече няколко години смущава политиците във Вашингтон. Той обърква американските лидери именно сега, когато Москва увеличава своето влияние в Крим, разширява границите на военната кампания в Сирия и укрепва армията си.
На този въпрос американците трябваше да отговарят и преди. Най-успешно те го направиха преди 70 години след знаменитата „Дълга телеграма“ на Джордж Кенън. Макар и в своето послание, дълго 8 000 думи, Кенън да говори за съвсем друга Русия, следващият президент на САЩ трябва много внимателно да я прочете, за да намери правилния подход към Кремъл.
Кенън написа своята телеграма през 1946 г., когато беше съветник в посолството на САЩ в Съветския съюз. В нея той изложи своите възгледи за източниците и мотивите на поведение на Съветския съюз и заложи основата на политиката на сдържане, която следваха политиците на САЩ и нейните съюзници по време на студената война.
В тази телеграма нямаше никакви политически рецепти. Кенън имаше друга цел. В действителност политиката на сдържане окончателно се оформи година след това и в нейната разработка взеха участие много представители на американските структури за национална сигурност.
Политическата концепция, определила стратегията на САЩ в отношенията им със СССР в продължение на голямата част от студената война, беше основана на телеграмата на Кенън, която той изпрати през 1946 г. Нейното съдържание предизвика огромен интерес във Вашингтон. Именно в тази телеграма бяха предложени основните принципи на стратегията на САЩ.
Съвременната ситуация много напомня на отношенията между САЩ и СССР след Втората световна война. Преходът от сътрудничество във военния период към конфронтация в следвоенната епоха беше дълъг и мъчителен. Обезпокоени от действията на Йосиф Сталин, Вашингтон се опитваше да изработи последователна стратегия. Днес, когато Русия на Владимир Путин продължава да плаши разтревожените си съседи и да заплашва западните интереси, САЩ отново трябва да изработи последователна и убедителна стратегия.
В процеса на изработване на новата стратегия следващият президент на САЩ трябва да се вслуша в съветите, изложени в стратегията на Кенън, в три важни аспекта.
Първо, трябва да се започне с разбирането на източниците и мотивите в действията на Русия. “В първия етап ние трябва да разберем природата на движението, с което ние си имаме работа”, написа Кенън. Това не бяха празни думи. Кенън призова Държавния департамент да се отнесе към тази задача “с такава загриженост и заинтересованост както при решаването на главните стратегически проблеми по време на война и при нужда със същите материални разходи”. Ако няма точна диагноза, лечението ще стане невъзможно.
В последно време администрацията на Обама започна да характеризира отношенията между САЩ и Русия като завръщане към “съперничеството между велики държави”. Министърът на отбраната Аш Картър заяви, че епохата на еднополюсния свят, продължила от 1989 г. до 2014 г., завърши и на нейно място дойде многополюсният свят, в който Русия и Китай получиха статут на силни държави. В този смисъл в основата на политиката на САЩ трябва да стои “нов начин на мислене и нов начин на действие”.
Според логиката на Кенън, този нов начин на мислене трябва да започне с ясно и пълно разбиране на мотивите и целите на путинова Русия.
Второ, необходимо е обществеността да бъде запозната с природата на призивите, идващи от Русия. “Не трябва да се подценява важността на този факт”, написа Кенън. Според резултатите от социологическите проучвания, проведени от Галъп, от началото на 90-те години, възгледите на американската общественост за Русия бяха нееднозначни и противоречиви. В края на 2012 г. повечето американци се отнасяха към Русия със симпатия. Техният брой надвишаваше 60 процента в продължение на пет години, макар и не поред. С времето това число премина в друга крайност и сега 65 процента от американците се отнасят към Русия отрицателно.
Американската общественост просто не знае какво да мисли за своя бивш противник от епохата на студената война. Многостранният анализ на мотивите и целите на Москва ще стане тази обща призма, през която обществото и политиката ще успеят да разглеждат действията на Москва.
Трето, необходимо е да се възобновят активните опити да се обединят и укрепят демократичните народи и институти по цял свят. В своята телеграма Кенън подробно разказва за неуморимите в сравнение със западните държави опити на Съветския съюз да подобри своите позиции по света. Своите цели СССР постигаше не само с военни средства, но и чрез сложна и многостранна стратегия, включваща в себе си търговия, международни организации, народни движения и различни съюзи.
Победата на социалистическия свят означаваше поражение на Запада, и обратно. Успехът на Съветския съюз беше обратно пропорционален на “степента на сплотеност, целенасоченост и решителност, които западният свят можеше да му противопостави”.
Днес Путин също следва сложна и разнопосочна стратегия. Неговата демонстрация на военна мощ в Украйна и в Сирия се явява само един компонент на една много по-мащабна игра, включваща в себе си икономически, политически и социален натиск, който се използва за укрепване на позициите на Русия сред другите държави. По такъв начин призивът на Кенън за световно лидерство и днес не е изгубил своята актуалност.
Какво иска Русия? Това е въпрос, на който следващата администрация е длъжна да отговори колкото се може по-рано. В телеграмата на Кенън може да се намери план как това да се направи най-добре.