Сега малко по-сериозно за История Славянобългарская и Робинзон Крузо. Който е чел, или опитвал да чете, тези две книги в оригинал (аз съм), знае, че между тях има нещо общо - те са напълно нечетими. Първата, защото е писана на език, който е далеч от съвременния български, втората ... е просто нечетима, тежка, изключително скучна, бих казал дори зле написана.
С други думи говорим за две книги, които няма как да бъдат преподавани като литература,
могат да бъдат преподавани като факт от литературната история или история на идеите. Това писа в профила си във Фейсбук блогърът Юлиян Попов.
Що се отнася до мястото на Паисиевата история в уроците по история,
въпросът е малко по-сложен.
Фактът на написването и разпространението на книгата му без съмнение са важни и има смисъл да се изучава. Дали правителството ще определя конкретните заглавия или не е въпрос на политика, която е различна в различните страни ( в Иран е задължителен Коранът, в Англия е задължително да се изучава една творба на Шекспир, останалото е решение на училището).
Да се изучава Паисиевата творба като исторически учебник, книга по история (различно от исторически факт) е абсурдно.
Все едно Рибният буквар да стане задължителен учебник от 1-ви до 4-ти клас.
Ако тръгнем по логиката на всичко първо - трябва да се изучава и творчеството на Елена Мутева. Кой е чувал за нея? Първата българска поетеса.
И така нататък. В същото време встрани от вниманието на образователните активисти остават книги като
Записки по българските въстания или Строителите на съвременна България,
които и като исторически книги и като език за безценни творби. В крайна сметка резултатът от мача Паисии Дефо (4-0) е безпросветен популизъм, който ще доведе до още беди за българската образованост, нещо срещу което самият Паисии страстно се е борил.