Войната в Сирия превърна 2,4 милиона деца в бежанци, стана ясно в средата на март. Голяма част от тях бягат с родителите си от родината си. Понякога се случва по пътя да се загубят, понякога нещо лошо се случва с техните роднини и те остават сами. Някои от тях стигат, заедно с непознати за тях сънародници, до България. Какво се случва с тях нататък, питаме адвокат Валентина Нилсен от Българският хелзинкски комитет, която има дългогодишен опит в имиграционното право:
Съгласно настоящата уредба на закона, на тези непълнолетни и малолетни деца, които са непридружени (което означава, че нямат никакви роднини, които по смисъла на закон или обичай в тяхната държава да ги представляват), трябва да бъде назначен представител.
Към момента обаче подобен представител не само че не се назначава. Има един, единствен назначен представител от общинската администрация в София. В Харманли има няколко назначени. Там е по-малка общност и хората са се сработили и са успели да задвижат системата, в София все още не работи това нещо.
Какво прави този представител, той нещо като настойник ли е?
Този представител трябва да присъства през цялото бежанско производство (интервю, регистрация, настаняване и т.н. бел.ред.) на това дете, да допълни неговата правоспособност, т.е., реално да замести функцията на настойника и попечителя. Преди в закона се правеше препратка към Семейния кодекс. С едни недодялани поправки, това беше изтрито, но въпреки това настойничеството и попечителството се дължи на тези деца, защото те са лишени от родителска грижа.
И колко представители има назначени досега?
1861 молби, ако не се лъжа, има подадени през 2015 г. На няколко деца в Харманли и на едно в София са назначени представители.
Настойник или попечител на тези деца е нужен, за да може, по смисъла на Семейния кодекс той да включва, както заместване на тяхната правоспособност и допълване, когато те са непридружени и непълнолетни или изцяло заместване, когато са малолетни, така и грижа за общото им благосъстояние. Тази грижа в момента не се предоставя от никого, за съжаление.
Какво става с тези деца?
На практика те се настаняват в регистрационно – приемателните центрове към Държавната агенция за бежанците. По смисъла на Закона за убежището и бежанците те трябва да бъдат назначени при специални условия за малолетни и непълнолетни. Специалните условия обаче липсват. Те се настояват заедно с всички пълнолетни, изложени са на цялото неблагоприятно влияние на тези хора. Докладвани са случаи на инциденти и насилие върху тях.
Дълго време, няколко месеца, им беше предоставяна храна само два пъти на ден. Като имате предвид, че те не получават абсолютно никакво друго социално подпомагане, под никаква форма. Те не могат да задоволят по никакъв начин елементарните си житейски нужди – не могат да си купят лекарства или дрехи. Всичко това, на добра воля, се предоставя от неправителствените организации.
БХК е завел огромно количество жалби, защото в крайна сметка се оказва, че това е начинът – съдът да постанови какво ще се случва – дали тези условия са специални и ако се наложи, да принуди държавния орган да ги направи специални.
Какво решава съдът?
Категорична е съдебната практика на Административен съд София - град, че е съществено процесуално нарушение, неназначаването на настойник и попечител. Тези дела на 100% са отменени и върнати на административния орган.
Какво трябва да се направи?
Целта е да се върви към създаване на някакви защитени жилища, специално за тези деца. Защото те имат доста специфични нужди. Основен проблем при тях е преводът. Факт е, че по-малките деца се приемат и настаняват. Но те трябва и да бъдат възпитавани и обучавани по някакъв начин. Все пак, възпитанието на едно дете не е само да го нахраниш, но и да обърнеш внимание на неговите нужди, на неговите страхове, на това, което се случва с него. Така че, идеята е да се върви към изграждане на такива защитени жилища, но засега не се знае под ръководството на кое ведомство ще бъдат те и как точно ще се случват нещата.
Говорим за стотици деца...
И едно да е, пак трябва да бъде създадена система. И то система, която работи автоматично. В момента, в който това дете заяви – на границата например, че е на една определена възраст и е само, системата трябва да се задейства автоматично. Още при регистрацията в Държавната агенция за бежанците, което не се случва в момента, то трябва да има представител. Защото всичко, подписано от това дете по време на производството е недействително, с опорочена воля. Това дете няма право да подписва каквото и да било.
Как назначените представители се разбират с децата?
Назначените представители не владеят езика на детето. Извън производството те нямат възможност да ползват превод за каквото и да било. По време на производството се осигурява превод и въпросният представител, ако има въпроси към детето, трябва да използва този момент.
Хората, които са определени от общинската администрация да извършват това, наистина са притеснени. Защото това е абсолютно ново за тях. Те, към момента, нямат никакво обучение, никаква експертиза в тая насока.
Другото нещо, освен изграждането на тези защитени жилища, е да се направят обучения на тези хора, за да могат те да се почувстват по-уверени и да разберат спецификата на бежанското производство и какви са техните правомощия.
Изучават ли тези деца български език?
Имаше курсове по български език, предоставени от неправителствени организации, но в момента и това е в застой.
Известна положителна промяна в практическото им записване в училище има в момента. Както знаете, съгласно българския закон, те са длъжни да бъдат на училище до 16 годишна възраст. Имаше сериозен проблем с приравнителните изпити, които се провеждаха на български език за материала, който съответства на годините им. При слабото им владеене на български те не можеха да покажат, какво всъщност знаят. Стигаше се до записване на дете на 15 във втори клас. Съответно, то беше тотално демотивирано и не посещаваше училище.
Положителната промяна е, че те вече се записват съобразно възрастта и директорите на училищата, главно 66 СОУ, което е в района на Овча купел, са поели ангажимента и работят за осигуряване на ресурсни учители, които да предоставят повече часове по български език.