Анализът е на Нина Хрушчова за „Project Syndicate“
Нина Хрушчова е професор по международни отношения и декан по учебната работа в частния изследователски университет The New School в Ню Йорк и старши сътрудник в Института за световна политика
През миналия ноември, когато изпълнение на артиста Пьотър Павленски запали огън до централната порта на Любянка – централата на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) и някогашната КГБ, той беше обвинен от държавата за унищожаването на „нейното културно наследство“.
Очевидно бруталните разпити на световно признати артисти, като се започне от поета Осип Манделщам и се стигне до театралния режисьор Всеволод Майерхолд, са част от наследство, достойно за мощната държавна защита.
Реалността е, че Любянка беше инструмент за унищожението на културното наследство на Русия. Но във времето на президента Владимир Путин, който сам е възпитаник на КГБ, руското правителство не се интересува от реалността. Там предпочитат двусмислената реч на Оруел, която доказва пропагандните умения на режима. Тя е по-перверзна, дори от тази, упражнявана в съветско време и произвежда ужасяващо двусмислие сред гражданите на Русия.
При Йоиф Сталин, истинските постижения, в това число индустриализацията и победата във Втората световна война, се разиграха в идеологическата битка срещу капитализма, дори когато Манделщам, Майерхолд и милиони други загинаха в ръцете на тайната полиция. Путин обаче няма такива победи. Кухата победа, която представляваше анексирането на Крим, колкото и популярна да е, бледнее в сравнение с подвизите на неговите предшественици. Така че той беше принуден да се премести отвъд разсейването от крещящото нарушение, твърдейки, че Западът умишлено възпрепятства успеха на Русия.
Успехът на Путин в това да убеди руската общественост във всичко, от собствените си умения в хокея на лед, до съществуването на западен антируски заговор, отразява неговият истински талант. Като всеки добър кадър на КГБ, той е майстор на параваните. Очевидно, защото Кремъл контролира всички големи източници на информация . Тоест руснаците чуват версиите за събития, като революцията в Украйна, опозиционните протести в Москва, или военната кампания в Сирия, които Путин иска да бъдат чути.
Дори и ходове, които изглежда са в противоречие с целите на Путин, като свободното интернет пространството, се въртяха в негова полза. Използвайки характерната си двусмислена реч, Путин до голяма степен успя да компенсира критиките и дебатите, които руснаците намираха онлайн, цитирайки ги като доказателство за това, че той е реформатор.
Последният ход на Путин за засилването на неговата прореформаторска фасада беше да върне в Кремъл Алексей Кудрин – бивш министър на финансите , известен с либералните си възгледи, с подкрепа към модернизацията и епизодични критики към президента. Назначаването на Кудрин на чело на руския Център за стратегически проучвания, подкрепи твърденията на Путин, че той е готов да поведе икономическата модернизация, от която Русия толкова отчаяно се нуждае. Разбира се правителството на Путин е това, което с помощта на военно-промишления комплекс, задушава икономиката на Русия.
Като се има предвид такова ярко противоречие, някои може би се чудят защо фасадата на просветеното и ефективното ръководство на Путин не се руши. Обяснението може да бъде намерено на билборд по магистралата "Рублевски", водеща до лятната резиденция на Путин. На него пише: „Русия е сила за мир, последната надежда на Бог за Земята“. Платен от частна фирма, за удоволствие на Кремъл, билбордът подчертава съюза на Путин с ултра – консервативната православна църква, позволяваща му да се слива с религиозната вяра, патриотизма и сляпото доверие в държавата. Това, заедно с нетърпението за подмазване от страна на частните компании, е в основата на ръководството на Путин.
Сега Путин се опитва да използва същата тактика, спрямо останалата част от света. Връщането на Кудрин има повече общо със свалянето на санкциите от страна на Запада, последвали след анексията на Крим, от колкото с повишаването на доверието сред руската общественост, по-голямата част, от която продължава да одобрява правителството на Путин.
Западните лидери – начело с тези в Европа, които вече започнаха да смекчават санкциите – трябва да признаят, че завръщането на Кудрин има за цел просто да запази статута на Русия. Кудрин е реквизит, чиято роля е само да засили имиджа на Путин като „диктатор – реформатор“. Той е доброто ченге, спрямо лошото ченге, което е Путин, което трябва да убеди Запада, че на Русия може да се вярва, дори когато изисква респект. Западът не трябва да си позволява да пада до тази рутина.
Без Русия, срутването на фасадата на Путин ще става само по-трудно. За да сме сигурни, реалността на живота там днес е ярка. Отвъд провалилата се икономика, критиците на Путин са обекти на арести и престои в затвора. А в случаите на журналистката Анна Политковска и политика Борис Немцов – на убийство. След това идват все по- честите нападения срещу цивилни граждани. Говорим за влизане с взлом, повреда на имущество и дори затвор за публикуването на блогове и карикатури срещу Путин, Кремъл или църквата.
С един изключително изкусен ход в стил КГБ, Путин съчетаява репресиите и либерализма, като по този начин успя да се измъкне и от двете. Преди това , това се вършеше от руския еквивалент на действащите по времето на Мадо Дзедун в Китай хунвейбини. Това са политически доброволци, които през 60-те години на миналия век извършват атаки срещу свободомислещи учители, учени, артисти и студенти. Сега идва Кудрин влиза в играта. В крайна сметка нищо не се променя. При наближаването на президентските избори през 2018 г. фасадата на Путин като силния реформатор, от когото се нуждае Русия, остава непокътната.
Превод: Росен Стойчев
Факти.бг е партньор на Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.
Copyright Project syndicate