„Това е изявление, не е пресконференция…“, ведро заяви Росен Плевнелиев и журналистите унило сгънаха листчетата с въпроси. Така завърши съвместната изява на президента, премиера и военния министър от Дондуков 2.
С това трябваше да бъде сложен край на темата, имали ли сме реални намерения да участваме в обща флотилия в Черно море, заедно с Турция и Румъния. След дружния отговор „не“, „тримата тенори“ се изнесоха скорострелно, като оставиха много въпросителни, без медийното братство да има възможност да зададе уточняващи питания. Няколко часа България разигра нещо като свой мини вариант на Карибската криза от 60-те години на миналия век. Информацията в медиите, че сме готвили общ военен флот по покана на северните и южните комшии по море, с логичен геополитически опонент Русия, не просто покачи напрежението, но внесе и елементи на смут и паника в съчетанието на политическите ни гимнастици.
„Ако мои министри са давали напразни надежди на някого, ще ги пратя на корабите да воюват те“, закани се Борисов, преди да влезе на изяснителна среща при президента. Той зачака появата на Николай Ненчев и Даниел Митов, за да разбере, между тях ли е продавачът на съседска надежда. От двамата смятани за „ястреби“, в гнездото на властта кацна само военният /външният бе отлетял нанякъде и се отчете по телефона/ и обясни, че става дума единствено за нормални съвместни учения и тренировки и нищо повече.
Румънският президент също хвана маркуча да потушава напрежението, като обясни, че поканата му е била изтълкувана превратно и тази „флотилия“ е рожба на свободния превод. Преди това същият Йоханис пък поиска увеличаване на часовете по румънски език за децата от влашката общност у нас, срещу което възропта Краси Каракачанов. Успоредно с всичко това стана ясно, че Турция е преустановила самоволно стартиралата схема „приел-предал“ по споразумението за реадмисия. И от последните 200 задържани у нас мигранти, нито един не е приет обратно. Появи се информация, че лично Ердоган наредил това, бесен от отказа ни за участие в тройната флотилия. А и заради големия негативизъм към Турция, който се ширел в родните медии.
Официална позиция на турската страна така и не се появи, както и при „оня списък“ с уж нежеланите в Турция ДПС-функционери. И ако онзи случай нямаше фундаментална важност, то сега щат не щат, комшиите трябва да обяснят действията си. Ако сме твърде жалки в очите им, поне да се обосноват пред старите демокрации, от които чакат отпадане на визите и прием в ЕС. Дали няма да се окаже, че вместо ограда по границата е трябвало да вдигаме як и висок зид. Цветан Цветанов едва ли се е сетил да преснима работните проекти на Великата китайска стена. Дано Божидар Димитров поне пази в главата си чертежите на крепостните зидове в Търново. Защото, ако трябва да се възлага на фирма всичко това, ще тръгнат едни витаещи съмнения и ще се изпокараме кой с колко ще се нагуши на гърба на Майка България.
Изведнъж се оказа, че всички аплодират пацифиста Бойко. Само чешитът Валери Симеонов декларира, че ако се налага, избира общата флотилия пред разтуряне на договорката с Турция за връщането на мигрантите. Само ден по-рано управляващите отбиваха атаките на Столетницата за санкциите по плащанията за селските райони, но сега в лицето на Ангел Найденов БСП приветства решението на Борисов за неучастие в подобно формирование. Между другото Корнелия се зарече, че не е казала последната си дума, не се е извинявала, както се чу, и обеща още по-скандални разкрития по темата, този път направо от Брюксел.
„Русия никога няма да предприеме военни действия спрямо България…Аз искам в Черно море да виждам платноходи, яхти, туристи, мир и любов. Не искам на курортите ми да се разхождат военни фрегати напред и назад“, заяви Борисов. Сега остава да тръгнат спекулации заради това „ми“, че морските ни курорти са негови.
Ветеранът-натовец Соломон Паси определи думите му, като изказване на председател на яхтен клуб и посочи, че здравият военен гръб ще ни помогне да бъдем приемани по-насериозно. Играта на война засега ни се размина, но, както казват не само пожарникарите, няма дим без огън. Членството ни в НАТО рано или късно ще ни изправи пред друго, този път по-реално предизвикателство, което ще бъде изтълкувано от руснаците не просто като провокация и дрънкане на оръжие. И ако те, както и американците, са си присвоили правото да предприемат действия, без да питат и се съобразяват с никого, къде е великият наш войник на този фон. Военноморските ни сили включват плавателни съдове предимно от времето на Студената война – съветско производство или направени по съветски патент. С малки изключения. Ненчев заяви, че засега нови кораби няма да се купуват. Остава ни да се опрем на дълбоки резерви като корабите-музеи „Дръзки“ и „Радецки“ плюс яхтата „Тивия“, с която Дончо Папазов обиколи света. Разправят, че била реставрирана „като на картинка“. Руснаците може и да не ни нападнат, но съвсем сериозно си ни осъдиха за поръчаното, а след това отказано оборудване за „гьола“ АЕЦ Белене. Като си поръчал три кебапчета, но ти е минал гладът, трябва да си ги платиш. Сега „братушките“ чакат от нас един милиард лева срещу ядрен реактор и половина. Според Ивайло Калфин и АБВ така и така са дадени и други милиарди в злополучния проект – моментът бил удобен за рестартирането му.
И ако целият низ от събития, които ни връхлетяха за нула време, няма никакво отношение към личното щастие, медиите прекалиха с ровенето в голямото лично нещастие на гимнастичката Цвети Стоянова. Така прекалиха, че дори СЕМ се усети и възропта. Жалко е, че темите, изразните средства и усещането за мяра, сякаш са подчинени на изискванията на един общ риалити-формат, в който живеем от скандал на скандал и от шок на шок.