България пропусна случая да бъде активна по отношение на Брекзит и това няма как да се компенсира следващите дни. А ние имаме голяма диаспора в Англия. Това подчерта пред Факти.бг икономистът проф. Кръстьо Петков. Той даде и пример, за да не бъде голословен: "Какво пречеше публично, когато в България бе на посещение Дейвид Камерън, да го занимаваме не само с охрана на южните граници и колко джипове трябва да ни бъдат подарени, а да използваме факта, че той искаше да получи подкрепа от цяла група държави, в това число Централна и Източна Европа и да си поставим условията".
Ако сведем Брекзит до българските условия, как той би се отразил на трудовия пазар в Централна и Източна Европа и по-специално в България?
Най-напред да кажа, че не познавам човек, който би се ангажирал с точна прогноза какво ще се случи до дни. Нещата са на кантар, както се казва, и вероятно в последните часове и дори в течение на последния ден ще стане ясно, накъде ще се наклонят везните. Но по отношение на въпроса за последиците и по-точно за трудовия пазар на заетостта в България и Централна и Източна Европа, като че ли има вече преобладаващо мнение и аз бих му се доверил, тъй като то се прави от експерти, които познават и европейските, и националните особености. Дали Англия ще излезе от Европейския съюз или ще остане съществуващото положение, кой знае какво в близките месеци и години не бива да очакваме. Дори и Англия да остане в Евросъюза, държавата вече си извоюва специални привилегии – да третира трудовите емигранти по различен начин и така да се предпази не само от упреци, но и от санкции за неспазване на принципа за договорености на свободно движение на работната сила. Ако пък напусне Евросъюза след съответна процедура, Англия ще трябва да вкара в действие, което ще й е по-лесно – един нов емиграционен режим, който ще бъде доста рестриктивен по отношение на емигрантите от Централна и Източна Европа. И бих казал, доста негативен за някои от държавите, каквито са България и Румъния, поради значителната част на ромско население, придвижващо се към Островната държава. Защо мисля така?
Първо, има вече не само изградено обществено мнение, но и политическо настроение и политическа нагласа за това да се затегнат режимите на допускане в Острова, за да се предпази вътрешният трудов пазар на Англия от нежелани чужденци – част от тях идват полулегално или нелегално, източват социалните фондове и заплашват работните места и благоденствието на гражданите на Великобритания. Доколко това е вярно е отделен въпрос. Сега сме на етапа, в който в рамките на ЕС преобладават емоциите, решения, които са продиктувани от вътрешните политически ситуации и Англия не прави изключение в това отношение.
На второ място, Англия при всички случаи ще продължи да се ползва от облагите и предимствата на това да избира кой да влиза в страната, да бъде приет на работа, да бъде използван като специалист и да бъде добре платен в своята държава, както и не виждам начин да се запушат дупките, да пресъхнат каналите за използване на ниско платена работна ръка, която прави социален дъмпинг на местните хора. Защо? Защото местния бизнес вече си е изградил навици и стереотипи и от години наред, независимо от лозунгите, които се вдигат и от писанията, които заливат медиите, се работи с така наречения черен трудов пазар. Не познавам страна, която да е успяла, освен с драконовски мерки, което се случва в строго централизираните страни или диктатури, да се е справила с този проблем. И сега целият въпрос и аз мисля, че това би трябвало да вълнува българите на 23 юни или на следващия ден, как да реагираме ние в случай на позитивно решение за излизане или негативно за оставане в ЕС, което ще продължи да бъде дразнител за немалка част в определен период за преобладаващата част от британците.
Каква реакция трябва да има България?
Аз мисля, че България пропусна случая да бъде активна досега и това няма как да се компенсира следващите дни. Пример за нас трябва да бъде Унгария, въпреки че тя не е толкова критикувана или подложена на натиск заради нелегалната имиграция. Унгария, която е един от най-големите критици на Евросъюза, призовава да се гласува за оставане. България има не по-малко основание, поради факта, че е една от най-големите наши диаспори е в Англия, а едни от най-силните атаки, стигащи до драстични изрази като тези, които си позволява да използва водачът на националистите Найджъл Фараж, са насочени пряко към нашата държава-
И за да не бъда голословен, какво пречеше публично, когато в България бе на посещение Дейвид Камерън, да го занимаваме не само с охрана на южните граници и колко джипове трябва да ни бъдат подарени, а да използваме факта, че той искаше да получи подкрепа от цяла група държави, в това число Централна и Източна Европа и да си поставим условията. Едно от водещите условия да не бъде дискриминирана България нито етнически, нито по отношение на правата, които се ползват други централно и източно – европейски държави със статута, който имат, примерно Полша. Ние отново лягаме на по-удобното рамо и се снишаваме, очаквайки какво ще кажат гражданите на Великобритания. Тук естествено е решаващ и гласа на шотландците и северноирландците. И после по някакъв начин ще се съгласим с гласа народен, глас Божий. Или дори и да отправим някаква критика, тя ще е мека. Това са решаващи моменти, в които имаш право да се произнесеш. Какво ни пречеше още преди време да кажем не само на Англия, но и на други държави, че се възползваме от правото си на вето. Независимо, че си малка и периферна държава, това е право, което се ползва от всеки един член на ЕС. Какво ни пречеше да надигнем глас за чисто дискриминационни решения, които се взеха по отношение на България, в това число с одобрението на английското правителство или с една да я наречем позитивна пасивност. Не го правим. Дали имаме страх от големите или просто следваме философията на послушанието, или пък причината е някъде другаде, ми е трудно в момента да кажа, но нито една от тези позиции на самоизключване от европейския дебат не помага на България, на нейните граждани и на нейните емигранти.
Дали евентуален Брекзит ще въздейства и върху българската банкова система?
Това е много уместен въпрос, както показват едни от най-сериозните и обективни коментатори. Преди Брекзит се говори формално и се издигат лозунги и „за“ и „против“ идентичността, солидарността. А всъщност става дума за пари. Какво ще се случи с Лондонското сити? Какво ще се случи с единния европейски пазар и това към което се стреми да отиде Европа - единен банков съюз“ И как всичко това ще се отрази на централните банкери и банковите системи в отделните държави. Пряк ефект, според мен, и то негативен едва ли ще има, но косвен да - и то не един и не два. А прекият няма как да се случи, защото ние в България нямаме силно присъствие на английски банки. Тук гастролират отдавна утвърдени банки от Централна, Югоизточна и Западна Европа. Виж там, ако се случи нещо, както напоследък имаме трусове в Италия, а преди това в Гърция, би трябвало да сме много внимателни. Защото, независимо от всички приказки, дотук ние почувствахме ефектите (нямам предвид само скандалния случай с КТБ) – банките свиха своята кредитна дейност в България по изричното настояване на техните централи – банките майки. Освен това се усили потокът на репатриране на пари от България към тези централи. По-скоро друго ще се случи, според мен – ако има изтегляне на финансови капитали на банкови и небанкови институции, както се очаква, това означава, че тук в България ще се лишим до голяма степен от достъп до един, доскоро наличен, доста гъвкав и активен банков пазар.
Това е едната от хипотезите. Другата обаче, ако се случи и се изпълни обещанието от Дейвид Камерън и се затегнат офшорните режими, които съществуват в Англия – означава, че българските собственици и посредници, които управляват спекулативни, конспиративни офшорни капитали, ще бъдат затруднени до достъп до това убежище, към което са свикнали да се обръщат, когато искат да скрият от националната данъчна служба дължимите пари или произходът на капитала като цяло.