„Обожавам фейсбук. С минимални усилия можеш да се изложиш пред максимален брой хора“. Така звучи едно от крилатите определения за социалната мрежа. Нещо подобно се случи на просветния ни министър. С изключителна лекота предизвика овациите на дванадесет хиляди учители, които се оказаха напразни. Как изобщо Миглена Кунева е допускала, че може да си позволи да обещава увеличение на заплати?! Нима е забравила, че ноу-хау за добрите вести у нас притежава един друг.
Росен Плевнелиев си позволяваше да реже лентите на същия и отиде на заточение в Президентството. Дали пък Кунева не си е помислила точно това – я да взема да го ядосам Борисов, пък той нека ме накаже с президентски пост. След като десетте процента се разтекоха за часове, като сладолед в изключен хладилник, започна етапът на отричането, оправданията и тълкуването. Както хванатите в изневяра спонтанно изричат убийствената фраза „не е това, което си мислиш“, така и забърканите в тази история затънаха в блатото на обяснителния режим, от който уж така усърдно се пазят.
И ако нелепата ситуация с несъстоялата се флотилия в Черно море ни накара да гадаем, договарял ли се е някой зад гърба на Борисов, този път всичко бе изречено ясно. И отхвърлено почти незабавно. А учителите бяха доведени до състояние да се питат, правилно ли са чули това, което всички чуха. Или е било слухова халюцинация. Просто много им се е искало и са чули това, което желанието им е озвучило. Ако това е началото на предизборната кампания на Реформаторския блок, както твърдят някои, то по-авангарден похват едва ли сме срещали през последния четвърт век. Щеше да е любопитно да се съпоставят данни за доверието към министъра преди и след десетте процента, та да разберем бил ли е летящ стартът. А и той да си знае за другия път. Не е нужно да имате кандидат, тя кампанията и без него ще си върви. Нали имаме политически сили, какво тук значи някаква си личност. Пък после президентът щял да е надпартиен. Друг път.
А реформаторите, уж идейни другари на Радан Кънев, напоследък се държат с него, като с опасно болен. Предложението му да бъде излъчен общ кандидат на Реформаторския блок на обединителен конгрес, който да превърне блока в партия, бе отхвърлено с ужас. Хората на Кунева смятали, че така Радан смятал да завземе новата партия. Ами ако го изберат – да я завзема. Нали всички ще гласуват и ще се реши. Контактни групи, вероятно в защитни облекла с ципове до очите, щели да обсъждат кандидатурите. За конгрес нямало време. Прекият контакт с Радан явно ги тревожи. Някои стари сини играчи може и да помнят, как разпадът в партията СДС тръгна от уж най-демократичните вътрешни избори преди местния вот през 1999 г.
Но пък, мисля си, нищо, че се получи конфузна ситуация със заплатите на учителите. Да, излагацията бе пълна, но по-важното е, че никой не пострада в Арена Армеец. Помните какво се случи на местните избори. Имахме „заложническа криза“ и пръстови надписи SOS по стъклата. Сега учителите вероятно се чувстват прецакани и огорчени. И имат пълно основание за това. Когато на Борисов му попремина, предположи, че думите на Кунева сигурно са били просто едно добро пожелание. Какво да са, щом не е разговаряно с него или с Горанов. Или е интрига – видяхте ли – ние, реформаторите, ви даваме, ама ГЕРБ се стискат. Какво ли си мислят всички тези – даскалите да се благодарят, че някой прилежен ученик или родителите му още не са ги подбрали с тупаници. Че това вече е обичайна картинка. А за заплати – има време. По-важно е здравето.
Сега от БСП искат оставката на Кунева, а покрай нея и на Румяна Бъчварова – за фалстарта на туристическия сезон по Черноморието. Дано поне Митьо се оправи, че кой друг може да респектира пияната британска младеж, добрала се по линия на алкохолния туризъм до бетонното гето между Ахелой и Свети Влас.
Един френски фотограф изяде здрав балканджийски тупаник заради авто-пререкание на улицата – нещо непростимо по родните ширини. Французите ни стават абонати. Помните с какво гостоприемство бяха посрещнати от народа на Коиловци няколко френски парашутисти. Сигурно клетниците още точат френската здравна каса, за да си лекуват стреса.
А призракът на контрабандата заброди из Северозападна България. Горницата, измъкната от народните изедници, щяла да остане за съживяване на този красив, но окаян кът на страната. “Пари дай, асфалт дай, за църква дай, за стадион дай“ – не му е лесно на Борисов. Да плюем в пазвите, само контрабандата да върви – пари ще има за всеки бранш и регион.
Напече ги и веганите тези дни. Направо освирепяха и започнаха да готвят хора в центъра на София. „Искаме всички животни, не само домашните любимци, да се третират от законодателството с еднакви права като хората“, настоя шефът на месомразите. Дали тези хора си дават сметка, колко животински породи, създадени за месо, ще изчезнат завинаги, ако законотворците вземат присърце посланието им. Признавам, че от Гергьовден не съм вкусвал месо – просто не ми понася в жегите. Но не изпитвам никаква потребност да се вакуумирам гол в тарелка на „Витошка“. Пък и гледката, боя се, няма да е от най-привлекателните.
Днес всички сме нервни, но в попфолк-гилдията е дошъл враг от нов тип. Купешки. Тоталният хит там е, да те преследват паник-атаки. Всяка втора певачка се оплаква от това. Славата ми е в повече – толкова съм популярна и обичана, а все пак и аз съм човек. Плащам цената на световния успех…Ех… – отвърна ехото…