Анализът е на Шломо Бен-Ами за "Project Syndicate"
Шломо Бен-Ами е бивш външен министър на Израел, вицепрезидент на Международния център за мир в Толедо. Автор е на "Белезите на войната, раните на мира: Израело-арабската трагедия".
Покойният американски дипломат Джордж Бол веднъж заявява, че Израел трябва да бъде избавен от самоубийствените си политики, дори да е насилствено. През 1977-а, в статия за Foreign Affairs, той призовава САЩ да инициира безпристрастно мира между Арабския свят и Израел. Но докато реалистичната му позиция относно конфликта между Израел и Палестина не е нещо необичайно за служителите на Държавния департамент на САЩ, то тя е извън полезрението на останалите управници, които открай време почитат "свещения" консенсус за Израел.
До известна степен позицията на Бол е глас в пустиня. В края на краищата, Америка така и не се поколеба да продължава да подхранва Израел с военната си помощ. Всъщност, администрацията на президента Барак Обама счупи всички рекорди в историята що се отнася до военна помощ за Израел. Това се случи дори при нежеланието на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху да използва подобна подкрепа, финансирана от обикновения данъкоплатец в САЩ. В това естество САЩ все още стои зад дръзките политики и анекси на Израел.
Но определено има нещо различно. Въпросите по темата „Палестина“ в американската политика вече са силно поляризирани. По-младите поколения са все по-афектирани от „тесногръдия“ Израел, тероризиращ обезправения палестински народ. За тях конфликтът между Израел и Палестина се превърна във въпрос за човешките права – и при това доста спорен. Сега израелските апологети са изправени пред вълна от про-палестински активисти в университетите. Вълна, каквато никой в Щатите не е виждал откакто американски студенти протестираха против войната във Виетнам.
Проучване на Gallup от 2014-а установи, че само 25% от хората под 30 години оправдават израелските атаки срещу Газа, докато 51% от същия слой на обществото осъждат подобни действия. В изследване на Brookings Institution от същата година пък стана ясно, че 84% от демократите и 60% от републиканците са за единна Израело-палестинска държава с едно правителство, гарантиращо равни права за всички жители. Анкета на същата организация от декември 2015-а индикира, че 66% от американците искат тяхната политика да е безпристрастна спрямо конфликта между Израел и Палестина. Сред демократите под 35 години този процент нарастна до 80.
Политиците в САЩ внимават. В последните месеци демократичните законодатели, водени от Патрик Лийхи, призоваха за разследване на израелските „зверства срещу човешките права на палестинците“, включително изтезанията и извънсъдебните екзекуции. И още – през януари посланикът на САЩ в Израел -Дан Шапиро, разбуни духовете, разкритикувайки Израел, че прилага апартейд на Западния бряг.
В президентската си кампания сенаторът Бърни Сандърс счупи калъпа и прикани за преразглеждане на позицията на Демократичната партия относно конфликта. Подчертавайки тежкото положение на палестинците, Сандърс изтъкна не само своя широк мироглед, но със сигурност и своето разбиране за настроенията в подобен важен избирателен район. Благодарение на усилията му, конвенцията на демократите, която ще се състои по-късно този месец, може да е повратна точка за партийния подход по темата.
Републиканската партия също заплашва да се обърне срещу Израел, но по много по-опустошителен начин. Предполагаемият номиниран за участие в президентските избори през ноември Доналд Тръмп показа, че няма да одобри автоматичната американска подкрепа към Израел. Той загатна мнението си, че именно Израел носи по-голямата част от отговорността за провала на двудържавно решение на проблема. Вместо това, Тръмп ще е, както той казва, „горе-долу неутрален“, що се касае до сблъсъците между Израел и Палестина. Изглежда сякаш това се приема добре от привържениците му, много от които го харесват именно заради подобни негови опозиционни действия.
Опасността се крие в това, че Тръмп използва открити ксенофобски послания, които се нравят на по-голямата част от избирателите на консерваторите. Всъщност, той получи пълното одобрение на привържениците на идеята за превъзходство на бялата раса, начело с бившия лидер на Ку-клукс-клан Дейвид Дюк. Имайки предвид този факт, издигането на Тръмп е лоша новина, както за всеки евреин в Америка, така и за останалите малцинствени групи в страната. Нещата могат да се влошат и идеята на Тръмп да се разпростре извън границите на САЩ. Крайнодесни политици, като австриеца Норберт Хофер например, ще подражават тази тактика, извличайки изгоди от атавистичен национализъм.
Евентуално президентство на Тръмп би било пагубно за Израел не само защото открай време еврейската нация разчита на законодателството на републиканците, но и поради още ред причини. Пример е ситуацията от 2011-а, когато републиканците се опитваха да предотвратят ядрената сделка с Иран, за която Обама бе преговарял толкова дълго. Те стояха зад Нетаняху без знанието на Белия дом, докато той разубеждаваше Конгреса.
Проблемът обаче е отвъд това. По-малко задължаващ съюзник в Белия дом е едно, а Тръмп, прилагащ философията „Америка преди всичко“, е нещо съвсем различно.
Идеята да поставиш на първо място интересите на собствената си страна сама по себе си не е нещо неблагоразумно. Въпреки това дебатите на Тръмп звучат така, сякаш са отекналото ехо на призивите на антисемитски групи от Втората световна война, подкрепящи Хитлер. За Тръмп и милиони от неговите поддръжници „Америка преди всичко“ значи край на онзи САЩ, посветен на глобалната мисия. Независимо кои са, чуждите власти ще трябва да плащат за услугите на Щатите.
Израелското правителство загуби подкрепата на Европа, защото пренебрегна разразилото се неодобрение на Стария континент спрямо еврейската политика за Палестина. Сега някогашната „непревземаема цитадела“ в Америка също е под заплаха. Игнорирането на подобно предизвикателство е все едно да се хвърлиш от скала.
Превод: Константин Карагьозов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.