Изгубихме Запада, какъвто бе в представите ни за ред, спокойствие и сигурност. Изгубихме и Изтока, какъвто бе в представите ни за романтика и усещане за екзотика. Те вече едва стигат до едрите звезди над Фамагуста. Европа се тресе в ужас от Лазурния бряг до Златния рог. Като истински стожери на стабилността, по същото време ние тракахме зарове със завиден непукизъм. Докато Ница още бе в потрес, а танкове и бронирани коли се промъкваха из улиците на Истанбул, в курорта Албена бе направен опит за рекорд на Гинес по едновременна игра на табла. Вероятно успешен, остава да го признаят „отгоре“ и ставаме шампиони в колективното цъкане.
А успоредно на жегите се точи дежурната политическа логорея. Инкубаторът за отчайващо безнадеждни предложения бръмчи на пълна мощност. След внесеният от „Патриотичния фронт“ законопроект за връщане на задължителната военна служба и препирните за Белене, Борисов призова за демилитаризация на Черно море с лекотата, с която си поръчва дълго кафе. Нинова се хвана за това и БСП внесе в парламента проект за решение за същото. „Нека видим как ще гласуват те…“, потри ръце шефката на партията. Разбира се, и двамата прекрасно знаят, че подобно предложение единствено би поразвеселило напрегнатите партньорски души в тези смутни времена. Както и руснаците. Все едно да настояваме да бъдат свалени от Космоса всички изкуствени спътници, за да не попречат на колонизирането на Марс.
Премиерът и Нинова включиха в задочния си дуел и президентските избори. Борисов призова партийните лидери да се включат в президентската надпревара. Корнелия веднага му постави ултиматум, да обяви кандидатурата си до 48 часа, след което тя щяла да го последва. „Ако жена ми постави ултиматум, то тя вече не е в живота ми. Каква е тя, че да ми дава ултиматум?“, върна топката Бойко. След което обясни, че ако президентската власт имала повече отговорности от премиерската, щял да се кандидатира. „Няма да е честно към партньорите, а и към хората, които в този труден свят са ми дали доверие…Как да кажа сега на Ненчев, че бях дотук и отивам да ставам президент, а пък вие в тоя свят размирен се бийте и разправяйте“, загрижено запита Борисов. Така и никой не потърси мнението на Ненчев, как би се почувствал в такава ситуация – изоставен от дезертиралия премиер, на прага на войната. Затова по традиция меродавна остана думата Борисов, който си върна с откровена подигравка на Ненчев за думите му, че България не се нуждае от демилитаризация на Черно море.
Отказаната регистрация на партия ДОСТ бе последвана от полукомичен вторичен трус, с който лентата бе върната в предаспарухова България. Лютви Местан се закани да съди Божидар Димитров, понеже професорът го нарекъл „турски шпионин“ по телевизията. Стойността на иска щяла да е левовата равностойност на годината на основаване на Българската държава - 681 лв. Историкът пресметна, че може да смъкне значителна част от сумата, ако експертите приемат тезата на проф.Георги Бакалов, че рождената година на страната е 157 г. Интересно, ако професорът някак докаже, че България е основана преди новата ера, дали пък Местан няма да трябва да му плаща, въпреки, че може да спечели делото. Както Борисов осъди Сидеров за 3000 лв, но има да му връща 35 000. В такива, а и много други, моменти човек може сериозно да се замисли, струваше ли си въобще пътят ни от хан Кубрат до Кубрат Пулев.
Онзи ден в метрото един старец наблюдаваше втренчено ескалаторите и накрая махна с ръка: „Българска работа - едната стълба нагоре, другата надоле…“. Тук и най-очевидното ни изглежда странно и необяснимо. Българинът е в един постоянен режим на полуизненада. 76% от нашенците не били чели Конституцията. Как да ги съдиш хората, като действието върви твърде мудно и явно са подочули. Как да накараш някого да разгърне „Държавен вестник“, като в него няма кьорава снимка, момиче на времето или нещо друго за душата.
Остава ни утехата, че над „българската работа“ е единствено Божата работа – обяснението на всички въпроси, които не са намерили отговор…