Отидете към основна версия

4 420 1

Теориите около опита за преврат в Турция

  • теориите-
  • опитите-
  • преврат-
  • турция

Най-вероятно основната сила са безкомпромисните светски офицери

Снимка: БТА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Рядко се случва професори по международни отношения да сравняват фактите от света на глобалната политика с... класически криминалета. Теориите около опита за преврат в Турция са „достойна история“ за перото на Агата Кристи, пише Мохамед Айюб, професор от Мичиганския университет и старши научен сътрудник в Центъра за глобална политика.

В статия за The National Interest проф. Айюб анализира четирите теории за опита за преврат от 15 юли. Една от тях гласи, че поръчител на преврата е ЦРУ. Аргументите в полза на тази теория са, че Вашингтон е дошъл до извода „Ердоган игнорира американските интереси и се застъпва срещу сътрудничеството на САЩ с партията на сирийските кюрди“. Проблемът в тази теория според Айюб е, че Турция е прекалено важна за НАТО и за САЩ, особено в дадения момент. „Днес, когато самолетите на НАТО излитат от военновъздушната база „Инджирлик“, за да бомбардират „Ислямска държава“, а в Турция се намират 2.5 милиона сирийски бежанци, които могат да попаднат в страните от ЕС ако Анкара поиска, да правиш какъвто и да е опит за преврат срещу избраното правителство, е истински идиотизъм“... Ердоган, който наричат истанбулски хулиган, нито е благовъзпитания Мосадък (бел.ред.: Мохамед Мосадък е министър -председател на Иран, свален през 1953 с държавен преврат) , нито 2016 г. е 1953 г.“, казва анализаторът.

Друга теория е свързана със заминалия в доброволно изгнание в САЩ ислямски проповедник Фетхулах Гюлен. Според тази теория превратът е фиктивен и е по заповед на Ердоган, който искал предлог, за да въведе драконовски мерки за ограничаване на политическите дебати и да си присвои едва ли не дикторски пълномощия. „за да прибегне до такава стратегия обаче турският лидер би трябвало да се намира в отчаяно положение или да страда от безгранична глупост“, пише проф. Айюб. Според него е възможно Ердоган да се опитва да въведе президентска система, но той никак не е бил в отчаяно положение, за да прибавя в репертоара си фиктивен преврат.

Третата теория се издига от самия Ердоган и неговите представители. В нейната основа е идеята, че опита за преврат е организиран от Фетхулах Гюлен, действащ дистанционно от Пенсилвания. Действително движението на Гюлен „Хизмет“ е дълбоко проникнало в турското общество чрез учебните заведения и благотворителните организации. Вярно е и това, че много представители на това движение работят в съдебната система или са на държавна служба, или са в полицията. Но това професорът обяснява с факта, че училищата на Гюлен са едни от най-добрите в Турция и благодарение на тях тези хора са получили добро образование, за да могат да заемат съответните длъжности в държавните структури. И най-важното, до края на 2013 г. тези хора са били твърди съюзници на „Партията на справедливостта и развитието“, която в талантливите гюленисти е виждала ценен инструмент за замяна на стария светски елит. Всичко това не дава отговор на въпроса за съпричастността на гюленистите в заговора. Звучи и неправдоподобно, че те са проникнали толкова много, че да могат да свалят правителството. Неправдоподобно е и за това, че с оглед на строгата светска култура и подготовката на офицерския корпус в турските въоръжени сили, който не одобрява и най-меката проява на религиозност. Затова не може да се вмени цялата вина на движението на Гюлен, прави извод старшият научен сътрудник в Центъра за глобална политика.

Четвъртата и последна теория е, че превратът е организиран от някакви „безкомпромисни светски елементи от армейския офицерски корпус, който е бастион на кемалисткия фундаментализъм“. Според тази теория те са тръгнали на този ход по две причини. Първата - Ердоган е отишъл твърде далеч в опитите си да ислямизира държавата и трябва да бъде спрян докато не е получил повече власт като президент и не е направил необратима ислямизацията на Турция. Втората – след протестите в парка „Гези“ и резултатите от последните избори военните са стигнали до извода, че турското общество се е разделило на две части – светска и религиозна. Те са изхождали от превратите през 1960, 1971 и 1980 г. и са разчитали, че минимална част от опозиционните партии ще подкрепят свалянето на правителството и ще легитимира пуча. Освен това Ердоган се помири с висшето военно командване и светските офицери са видели в това слабост. Последното изглежда най-правдоподобно.

„Ние знаем, че пучистите са сгрешили в своите сметки. Висшето военно командване съхрани верността си към правителството, а опозиционните партии се обединиха и осъдиха преврата. И най-главното – обикновените граждани, както ислямисти, така и нерелигиозни хора, излязоха с хиляди на улицата, за да се противопоставят на опита за преврат“, пише проф. Айюб. Според него в този момент е трудно да се окончателен отговор на въпроси кой организира преврата и с каква цел. Но като се имат предвид фрагментарните свидетелства и опита от предишни преврати, може да се предположи, че основната сила са безкомпромисните светски офицери, а някои военни от гюленистите са играли второстепенна роля.

Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини