След разпадането на Съветския блок, Варшавския договор и Съветския съюз Анкара получава неочакван подарък
В част 1 разгледахме историята на турската армия и възникването на кюрдски проблем. В пост съветското медийно пространство е пуснал корени популярният мит, според който турската армия е втората по силата сред страните - членки на НАТО. Фактите сочат, че през 2016 г. в армията е наброявала 410 000 души и 186 000 души в активния резерв. Това е сериозна сила. Но нека не забравяме, че военният превес невинаги е гаранция за победа. Това заключава за интернет списанието „Лива“ Максим Лебски.
В началото на 90-те години на миналия ХХ в. нищо на хоризонта не предвещавало кризата в кюрдското освободително движение.
След разпадането на Съветския блок, Варшавския договор и Съветския съюз Анкара получава неочакван подарък. Липсва външна заплаха. Това помага на властите в Анкара да хвърлят частите, разположени по границата срещу освободителното движение на кюрдите.
Данните говорят, че армията, която се бие с ПКК се увеличава от 185 000 на 360 00. От тях около 150 000 са сухопътни сили, 10 000 ВВС, 50 000 жандармерия, 40 000 полиция и 68 000 селски стражи.
През 90-те години на миналия ХХ в. кюрдският проблем става приоритетен за Анкара. Това намира израз, че основна цел става модернизацията на Втора армия, която е разположена в югоизточната част на страната вместо на Първа армия, която е разположена в Тракия и има за цел да спре настъплението на гръцката армия.
Важен компонент от новата стратегия на Анкара са специалните контрапартизански подразделения. Те са много по-добре обучени и въоръжени в сравнение с жандармерията, на която преди това е била възложена важна роля в борбата срещу ПКК.
Изгарянето на кюрдските села от турската армия първоначално се тълкува като акт на отмъщение за помощта към партизани от местното население. Но още от началото на 90-те години през миналия ХХ в. унищожаването на села в непосредствена близост до гора става съзнателна част от нова военна стратегия. По този начин, турските власти са се опитали да унищожат социалната база и ландшафта за кюрдските партизани. През 1994 г. тази политика, причини негодувание сред турската общественост, а материалите на престъпните действия на турските военни бяха публикувани в медиите. Събраните данни показват, че при армейските акции са били унищожени около 25% от горските масиви.
Пикът на репресиите е през 1993 г., когато са били унищожени 874 села, а през 1994 г. – 1531 села.
През 90-те години на миналия ХХ в. в Турция се провежда насилствена урбанизация. Тя е насочена към скъсване на връзката със социалната база на ПКК.
В същото време, следва да се отбележи, че нарастването на населението в градовете е била причинена от военни и административни причини, и не са придружени от съответния ръст на индустрията. В града кюрдските селяни не могат да си намерят работа. Тази изкуствена урбанизация определено е доста крехка. В началото на 2000 г. много от кюрдите при първа възможност започнали да се връщат в провинцията, в своя дом. В градовете кюрдите са разселени в бедни компактни квартали, които са благоприятна социална среда за учението на ПКК.
В наши дни войната на турската армия с ПКК се намира във военно - политическа задънена улица. В същото време кюрдите имат сериозен плацдарм в Северен Ирак, а след военния преврат турската армия е изправена пред сериозен тест.