Вестта за връщането в Турция на Абдуллах Бююк от нашите власти издуха всички явни и срамежливи кандидат-президентски двойки от началото на новинарските емисии. Екстрадирането на сочения за човек на обществен враг номер едно в Турция – Фетхуллах Гюлен, бе прието с овации в южната съседка. То можеше да остане незабелязано, ако се бе случило в обичайния срок, в който сме свикнали да се решават нещата у нас, зависещи от държавната машина. Всичко стана твърде бързо, а ние не притежаваме вътрешна нагласа за подобно темпо. Буквално за нула време. Как да не сме подозрителни?! Хванаха го човека с нередовно тескере и бам – право на Капитан Андреево.
Завидна бързина, но според адвокат Николай Хаджигенов в случая е нарушен всеки един закон и български или международен нормативен акт, по който България е страна. Съдът вече е постановил, че Бююк е политически преследван и в родината му го чакат изтезания и вероятна смъртна присъда. Напълно достатъчни аргументи да откажем връщането му там, независимо дали е имал или не редовни документи, твърди юристът, който изказа опасението си, че Бююк вече може да не е сред живите. Колегата му Михаил Екимджиев определи предаването му като „мутренско отвличане“.
Премиерът призова да не се фиксираме в този случай, защото бил един от 25 000, а ние трябва да градим възможно най-добри отношения с Турция. „С цената, ако трябва на всички да им вземат главите, но ние мигрантска вълна не трябва да допускаме да влиза в България“, заяви Борисов. Той не е прочут с елегантен подход към решаване на проблемите, но в случая властите бяха длъжни да пипат с пинсети, независимо от реалния риск Ердоган да се нацупи.
„Изпращаме го в родната му страна, където е семейството му“, обясни зам.главният секретар на МВР Георги Арабаджиев, сякаш описващ хепиенд по Ран Босилек. Някой очаква ли сега комшиите да разкарват Бююк като Гагарин в открита лимузина по градове и предприятия, за да събира овациите на населението.
„По Лъвов мост се разхождат стотици – може би хиляди субекти, които просто плачат за екстрадиране. С този нарушител на миграционния закон ли трябваше да започнем?“, възмути се политологът Огнян Минчев.
Лоши времена настанаха за квартала. Друго беше, когато на Лъвов мост бяха дислоцирани единствено проститутките. Идилия. Но млъкни, сърце. Носталгията спира прогреса. Чу се, че луксозният хотел край моста бил закъсал откъм клиенти. Заможните люде се страхували да отсядат там. Името на хотела бе спестено, за да не му се прави безплатна реклама. Това едва ли би му помогнало, дори да го презентират на началната страница на „Файненшъл таймс“, докато обстановката в района не добие съвсем друг вид и дух. За момента по „Мария Луиза“ и страничните улички затварят магазин след магазин, а дюшеметата на порутените хостели скърцат под напора на странни чуждоземци.
В Австрия мигранти нападнаха българската оперна певица Веселина Кацарова. Двамина опитали да отмъкнат чантата на мецосопраното. По непотвърдена информация жертвата е успяла да прогони нападателите с ария на Розина от „Севилския бръснар“.
След протестите срещу пръстовия отпечатък на д-р Москов, дойде време и рокерите да излязат на сцената на народното недоволство. Те бяха останали малко в сянка след нажежената визита на руските им събратя „вълци“. Сега синовете на вятъра възнегодуваха срещу пускането от съда на гастарбайтера, който блъсна и уби семейство техни приятели. След което, както бързо бе наел квартира, за да е на разположение на органите, така и се изпари.
В България има един изначално сбъркан подход при провеждането на протести, който ги обрича още в зародиш. В началото им недоволните се чувстват длъжни да декларират, че проявата им не е платена или политическа. Милите наивници – точно така си отрязват и минималния шанс за успех. От инициативни комитети файда няма. Ще им пратят един зам.- министър, да им обясни, че това не е начинът. Ще им каже, че е необходим дебат на експертно ниво, защото проблемите са сериозни, но единствено конструктивният диалог може да ги разреши. И толкова.
Далеч по-страшен, тежък и солиден ще изглежда народният гняв, ако на властта се даде да разбере, че зад недоволството стои сериозна политическа сила. И за допълнителен ефект – как поне двама - трима ядосани на управляващите олигарси плащат надница на освиркващите. Да не говорим за външна подкрепа от велика сила. Това може въобще да не е вярно, но е важно властта да си го помисли. Очите на страха са големи. Професионалните протестиращи са наясно с тези фундаментални условия за успех, показали че са работещи при свалянето и връщането на власт на настоящия премиер.
Да приключваме, че започват да мият. Шефът на пожарната Николов гордо се изцепи, че в София е невъзможно да се случи потопът от Скопие. При същото количество дъжд щели да се наводнят едва няколко подлеза. Вярно е, че София не е България, но след стихиите в Бисер, Мизия и Аспарухово някак е хубаво да сме малко по-обрани в изказа. Знаем, че в къщата на удавения не се говори за шамандури.
Но у нас всичко е прекалено, с изключение на качеството на живот…