Най-новата книга на Хенри Кисинджър носи заглавието „Световен ред“. Макар да звучи иронично, към момента няма такова нещо като световен ред, посочва Кисинджър. Той заявява, че нито една страна – нито Китай, нито САЩ – е в позицията да заеме лидерска роля, подобна на тази на американците непосредствено след края на Студената война.
Много американци и по-голямата част от политиците все още не са осъзнали това, пише сайтът „The National Interest“. Разбираема е носталгията по този период, белязан от икономическо, военно, политическо и културно надмощие. То се базира и върху руините, на които лежат редица страни. В този момент американските ценности – либералната икономика, демократичните политики, правата на човека и уважението към личността - са повече от примамливи. САЩ постигат изключително сходство между националните си интереси и движението на историческите слоеве. Всички се превръщат в американци.
През 1962 година на картата има две суперсили – САЩ и Русия. Тогата антикомунизмът е обратната страна на американското кредо. „Свободният свят“ включва страни като Саудитска Арабия, Пакистан и Иран, въпреки че няма нищо свободно или либерално там.
След разпадането на Съветския съюз много страни разбират, че има много места, на които да „акостират“. Когато империите са се разпадали, резултатите често са кървави. Милиони умират при края на Британската, Френската, Османската и Австро-Унгарските империи. Като по чудо краят на СССР се разминава с минимални щети.
Говорейки за доминацията на Щатите, е грешно да я наричаме „американски империализъм“ по същия начин, по който говорим за руския или британския. Либералният етос, върху който се основава американското превъзходство, се оказа безпомощен срещу националната, етническа или религиозна идентичност на различни страни. Демокрацията не се оказва търсеният отговор, когато има етнически вражди. Ужасите в Африка и в Близкия изток са резултат именно на това, а подобен привкус носи и Brexit. Белгия може да се раздели на две, Шотландия може да получи независимост, както и Каталуния.
Американската доминация, каквато я познаваме, е мъртва. Тези, които я преследват в конфликтни точки чрез подкрепяне на „демократите“, преследват миражи. Америка бе велика, остава си и такава. Но никога няма да се наслаждава на властта, която имаше след края на Втората световна война. Американските политици трябва да намерят начин да съжителстват с другите велики сили – Русия и Китай в момента, възможно е Индия, Индонезия, Япония и Бразилия в бъдеще – а това означава да се разбере, че тези страни също преследват собствените си интереси.
Нарастващото желание за самоопределяне и независимост в различни точки на света е тревожно. Колкото повече държави и автономни региони има в света, толкова по-голям е шансът за нестабилност и конфликтни точки. Не трябва да се прави грешка – по-голямото желание за самоопределяне е рецепта за ядрена опасност.
Американската външна политика трябва да се научи да прави разлика между това, което желае Вашингтон, и това, което е възможно.