На 1 септември 1939 година отеква първият изстрел на Втората световна война. Германия въвлича Европа и света в кръвопролития и ужас, загиват милиони.
Един от ключовите моменти във войната е нацистката инвазия в Русия през 1941 година. Историци и анализатори продължават да се питат – какво би станало, ако Адолф Хитлер не бе нападнал руснаците на 22 юни?
„The National Interest” се опитва да даде отговор на този въпрос. Преди операция „Барбароса” Хитлер води война само на един фронт – западния. На източния, обаче, нацистката армия дислоцира три четвърти от своята мощ, като там са дадени и близо две трети от жертвите по време на целия конфликт.
Как биха се развили събитията, ако Хитлер не бе атакувал на изток? Развитието на Третия райх означава, че Германия няма да остане пасивна. Всъщност е трудно да си представим сценарий, при който Германия и Русия да не са във война – въпросът е кога.
Едната възможност е инвазия във Великобритания през 1941 година и слагане край на европейската война, което ще позволи на Берлин по-късно да съсредоточи всичките си усилия на един фронт. Операция „Морски лъв” е план за нападение на Южна Англия, който през 1940 година е отложен за неопределено време. Проблемът е, че военноморските сили на нацистите „Кригсмарине” значително отстъпват по брой на кралския флот, дори и с бойната си гордост „Бисмарк”. Освен това британците ще имат и време да засилят мощта на военновъздушните си сили. Лондон получава и помощи от САЩ, които през септември 1941 година са почти воюваща сила, която ескортира конвои в Северния Атлантик. Няколко месеца по-късно американците влизат формално във войната. Въпреки японските действия в Тихия океан САЩ със сигурност биха концентрирали силите си за защита на Великобритания.
По-вероятната възможност в този момент на войната би била Хитлер да тръгне на юг, вместо на изток. Контролирайки по-голямата част от Западна Европа след лятото на 1940 година, Хитлер има време и избор до средата на 1941 г. Или пък да последва инстинктите и идеологията си, нападайки Съветския съюз с неговите богати ресурси. Победа над руснаците ще бъде и апокалиптичната кулминация на борбата срещу комунизма на Хитлер.
Да се обърне към Средиземноморието и Близкия изток предлага и гросадмирал Ерих Редер, главнокомандващ „Кригсмарине”. В реалната война кампанията на Ромел в Северна Африка е само странично занимание на основната цел – Русия. В алтернативния сценарий Северна Африка заема ключова роля.
Едната възможност е да бъде оказан натиск над Франко да сдаде неутралитета на Испания и да позволи на германските войски да влязат в страната му и да използват Гибралтар за връзка със Средиземно море. Друга възможност е африканският корпус на немците да бъде подсилен, и през Либия и Египет да се установи контрол над Суецкия канал (което Ромел почти прави през юли 1942 година). От тази позиция нацистите могат да напреднат към петролните находища в Близкия изток и през 1942 година да нападнат Русия, заклещвайки противника и от юг, и от запад. Междувременно наличните ресурси биха позволи създаването на хиляди нови танкове и други сухопътни машини, както и подводници за господство и по вода.
Дали би проработила алтернативната стратегия на Германия? Средиземноморската опция на нацистите е много по-различна от инвазията в Съветския съюз. Вместо огромната армия от 3 милиона души по земя, в Средиземноморието би било необходимо да се действа и с кораби и самолети, подкрепящи значително по-малък брой войска през огромните разстояния към Близкия изток. С продължаващия неутралитет на Русия Германия би могла да концентрира цялата си енергия на Луфтвафе в Средиземно море. Нацистките самолети нанасят поражения на Кралския флот през 1941-42 година, дори когато подкрепят и кампанията на изток. Пълната мощ на Луфтвафе би била опустошителна.
От друга страна логистичните пречки в Близкия изток биха били обезкуражаващи. Въпреки че Германия има ефективни въздушни сили и флот, основната мощ на страната е сухопътната армия. Ако приемем, че Америка влиза във войната през декември 1941 година, то фокусът на картата в този случай би се изместил. Германски и италиански въздушни и морски сили, подкрепящи африканския корпус, срещу британска и американска контраатака в региона.
Това от своя страна повдига друг въпрос – какво би станало, ако Хитлер не бе отменил операция „Барбароса”, а просто я бе отложил на лятото на 1942 година? Ако приемем, че силите на Оста са успешни в Близкия изток, то СССР ще се изправи срещу германски и италиански сили, напредвайки на север от Кавказ. Още една година би дала на Хитлер и повече време да използва ресурсите от завладяната Западна Европа.
От друга страна, обаче, през юни 1941 година Червената армия е дисбалансирана, все още реорганизирайки се от чистките на Сталин. Още една година би дала възможност на руснаците да се изправят още по-силни с машини като танковете Т-34 и ракетните установки Катюша. Отлагайки операция „Барбароса” за следващата година – предполагайки, че Британия не се е предала – Германия ще е изправена и пред опасността от англо-американска контраофанзива.
Изключителните тактически умения на нацистите, както и бойният опит, биха подсилили Вермахта за нападение над СССР през 1942 година. В този случай обаче катастрофалните загуби на Червената армия от 1941 година биха били по-малки, а отлагането на операция „Барбароса” да бъде подарък за руснаците.