Предизборната кампания на ГЕРБ реално бе открита и без обявена кандидат-президентска двойка, след като премиерът твърдо обяви във Варна, че ще подаде оставка при евентуална загуба на изборите през ноември. Какъв по-ясен сигнал за партийния актив и чиновническата армия на всички нива – от кметските наместници до безбройните експерти из министерствата, че ако не си налягат парцалите за вота, безметежното пребиваване в бюджетната сфера с произтичащите от това разнообразни благини, може да приключи рязко.
„Ако загубим тези избори, трябва да попитаме хората наново, кой искат да ги управлява. И това трябва да стане незабавно“. Така изведнъж предстоящите избори се явиха възможна прелюдия към парламентарни. Не че връзката вече не бе анонсирана от Борисов, но сега, когато времето напредна, звучи като нещо далеч по-реално.
„Вярвам в инстинкта на хората. Ако те преценят, ние сме длъжни веднага да се съобразим. И не напролет, а още вечерта“, декларира премиерът. И това ако не е сигнал за пълна мобилизация. Не просто незабавно, а още вечерта.
Относно вярата в инстинктите на хората, където Бойко явно се смята за познавач, щеше да е за предпочитане тя да е насочена към здравия разум на българите. Уви, там явно е налице сериозен дефицит, щом премиерът насочва внимание към инстинктите ала „и ловец съм, и рибар съм…“. И това е напълно нормално, след като си хващал и пускал обратно във водата десет пъти поред един и същи пасаж риба.
След като задълбочено анализира разликите между пилотите от гражданската авиация и военновъздушните сили през призмата на президентските избори, дойде време и за радостна равносметка.
„Осемдесет хиляди души за един ден са минали Кулата. Бедният български народ! Това е резултат от икономическия ръст. Видя се с пари българинът и ето го резултата“, отчете премиерът.
Думи на истински визионер, който гледа на нещата през съвсем различен ъгъл. Те, визионерите, често остават неразбрани. Борисов не дава отговор на въпроса, защо българите, които имат възможност, бягат в Гърция при всяка четворка почивни дни от нашата „Швейцария на Балканите“. Толкова категорично са направили избора си, че не ги смущава и тясното дефиле на Струма с проблемната едноименна магистрала. Там грижите за съдбините на ивичестия смок и леопардовия му събрат отреждат отсечката с тяхната обител да бъде разделена на два еднопосочни пътя – един към южното море, друг обратно.
Отчитаме икономически ръст, обаче не можем да приемаме повече икономически мигранти. Такъв наплив е дошъл от югоизток за домогване до високия ни жизнен стандарт, че вече всички места са заети. Само за политически имало. Иди ги определи. От Ислямска държава пак се сетили за главата на Динко. Тези хора знаят ли въобще какво искат. За битието на мигрантите, които прогониха от домовете им ли са загрижени идилци, или за своите хора, които минават отсам под вънкашност чужда и под име ново.
В Харманли тръгнаха протести срещу приема на мигранти в бежанския център. Всичко започна с масов пиянски бой между чужденците, тръгнал от една наглед невинна ситуция, както звучи футболното клише. Някакъв афганец запял, но фалшиво. Подразнил останалите и те му скочили. Изкуството иска жертви. Особено голямото. Полицията се видя в чудо и пусна водно оръдие срещу замерящите я с камъни. Следващият път по-добре да пуснат Човекът – глас. Ще ги хипнотизира на мига. Мигрантите не подозират, с какво оръжие разполагаме. Навремето полицията ползваше услугите на „екстрасенса“ Деси от Пелово, преди той да й стане клиент. Не е трудно да минеш от другата страна – доказано е.
В Сливен се родиха сиамски близнаци, а Цветелин Кънчев възропта, докога деца ще раждат деца. Лидерът на „Евророма“ е доказан майстор на контраатаката. Намери повод да напомни за себе си, като хвърли камъни в неправилната градина. Образование било нужно на етноса – сякаш някой му пречи, ако не да се образова, поне да се поограмоти.
Камен Попов – представящ се за патриот и родолюбец, допълни групата с кандидати за президентския пост. И той, подобно на ген.Радев, доби първоначална публична известност с клип. Генералът с рисков лупинг, а Попов с удар в окото на Волен Сидеров пред НАТФИЗ.
Световната културна съкровищница не познава подобен дисбаланс като този между отпечатаните предизборни материали и реалните им читатели. Какво да се прави, като нищо по-добро от демокрацията не е измислено. Едни ще лепят, други ще ги раздават, трети ще им хвърлят по едно око.
Важно е да си мерим приказките. Видяхме какво стана, откакто Пожарникар №1 Николов коментира, че наводнение като това в Скопие няма как да се случи в София. Провидението удари по най-милото му – Сакар планина пламна и не спря да гори цял месец.
Нека бъдем балансирани…