Има достатъчно измислени механизми за да се премахне купуването на гласове и измамите, свързани с вота, както и да се работи срещу страха на хората от местните феодали. Въпросът е някой да пожелае да го направи. За съжаление, партията която е на власт, обикновено много бързо хваща схемите и не желае да ги променя, защото те започват да работят за нея. Това заяви за Факти.бг психологът Иван Игов.
Единият от вариантите е задължително гласуване, както е в Гърция и Дания. За това се говореше по едно време, после се замълча. У нас се обявява, че не гласуват 35-36% от хората, но всъщност, те са повече. Като махнем тези секции, където гласуват 100%, както по времето на социализма. Действителното негласуване е поне 40%, а на някои избори стига до 50%, смята Игов.
Имаше много начини да бъдат установени и т.нар. „мъртви души”, но това така и не се случи. И тук има много просто решение. Както се прави в САЩ и някои други страни, човек трябва в съответното време на годината да обяви, че е гласоподавател – т.е. регистрация на гласоподаватели, посочи Иван Игов.
Повече наблюдатели, комисиите да са съставени на случаен принцип и членовете им да бъдат от различни селища – това също са начини. Има различни варианти.
За съжаление за тези варианти само се говори и освен известното ограничаване на изборния туризъм, нищо друго досега не е направено. Най-простото беше просто да бъдат извадени „мъртвите души” от избирателните списъци, но въпреки, че тази година имаше преброяване и беше толкова лесно да се направи, но не беше. Просто някой има изгода.
Като се съберат всички изредени факти
как човек, първо, да смята, че от него зависи нещо, особено в местния вот и, второ – нормално е да се страхуваш, след като толкова неща за теб могат да излязат наяве.
Тези неща съществуват от години и тъй като властта нищо не прави, нормално е страхът на хората да продължава, заяви психологът.
Все пак в едно малко населено място всичко зависи от този, който ти дава работа, ще ти наеме земята или няма да ти подпали хамбара /защото и това се случва/.
Преди 3-4 години се видя, че правенето на предизборни проучвания в България е като гледане на карти. Тогава започна масовото купуване на гласове и предварителните прогнозни резултати започнаха доста да се изкривяват, добави Иван Игов.
За последните години бяха изработени изключително префинени методи за това как може да бъде разбрано кой за кого и как гласува. Не е тайна, че има малки селища в отдалечени райони, в които дори изобщо няма гласуване. Просто избирателната секция слага съответните бюлетини на съответното място и още в 9 часа сутринта се обявява, че всички са гласували. Не знам дали там хората се страхуват или просто не гласуват, посочи психологът.
В малките селища обикновено има местен човек, който в повечето случаи председателства секцията и който наблюдава стриктно всеки какво прави и на базата на това той получава работа или аренда на земята или нещо друго. Няма как хората да не се страхуват за поминъка си в този случай.
В големите градове нещата са малко по-различни. Там дори започва нещо, за което хората говорят и са притеснени, че вече не се купуват отделни гласове, а цели секции. Говори се за цени от порядъка на 10-15 хиляди лв., които разбира се, не могат да бъдат потвърдени.
И тогава хората си казват: „Защо да гласувам?” или „Ще гласувам за тези, които трябва иначе ще се разбере как съм гласувал...”.