Превратът беше само фаза на един огромен заговор. С тези думи турският президент Реджеп Ердоган се застрахова за по-нататъшната офанзива срещу гюленистките елементи в страната.
Казано по политически – застраховка живот! След опита за военен метеж властите в Турция започнаха безпрецедентна чистка на всички нива в държавата, чийто край не се вижда.
Врагът бе посочен, а по-късно и посечен. Ердоган обаче допусна грешка. В страна, която води битки на няколко фронта (кюрдският е централен) и бе сцена на няколко терористични атентата, подобна позиция не е стратегически обмислена.
В краткосрочен план тя е печеливша – повече популярност, демонстрация на сила, решителност – но часовникът тиктака неумолимо и времето на Ердоган няма да е вечно. Президентът пропусна прекрасна възможност да обедини под обща позиция дори опозиционерите си, които осъдиха опита за преврат.
Върховенството на закона бе погазено с претекст, че се прочистват гюленистите, или казано по турски – терористите. Под удара на властта обаче попаднаха кюрди, интелектуалци, и хора, нямащи нищо общо с метежа. За да сграбчи властта още по-силно, Ердоган задълбочи още повече политическата стагнация. Във времена, в които се търси европейско бъдеще и икономически растеж, този ход е губещ.
Турция е голяма страна, която трябва да бъде управлявана от силна ръка. Но ръката на закона, а не на Ердоган, който се превърна в негов антипод.
Ердоган успя да настрои населението и срещу САЩ, които до този момент отказват да предадат на Турция Фетхуллах Гюлен. Приятелят на моя враг е мой... враг. Тази стратегия също изглежда по-скоро като моментен импулс, отколкото като дългосрочно решение. Анкара не може да си позволи загубата на своя най-верен дипломатически и военен съюзник.
Бруталната реакция на Ердоган срещу метежниците задълбочи бездните в турското общество. Страната се нуждае от политическа стабилност, а не от противопоставяне.
В небето над Турция обаче Реджеп Ердоган не вижда звезди. Вижда изтребители...