Отидете към основна версия

2 552 0

Ако дебатите ставаха за джибри

  • избори-
  • президент-
  • герб

А хората ударно слагат зимнина. Следващите няколко седмици ще подложат на изпитание душите и телата на мнозина

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Късното обявяване на кандидатурата на ГЕРБ за президентските избори отнемало възможността за провеждане на дебат и разговори за политики. Така проплакаха някои представители на партиите, чиито кандидати останаха далеч зад неназования кандидат на управляващите при последните допитвания. За какъв по-точно дебат напират и вярват ли си сами, че го желаят. Политическите сили отдавна нямат какво да кажат, нито помежду си, нито на хората. Същото важи и за кандидатите им, които мнозинството от народа не желае да слуша.
Ако има кампания, изтъкана от край до край от клишета, носещи чисто физическа болка, това е тази за президентските избори. Какви дебати и какви разговори за политики. Всички дебнат поредният осветлен кандидат, за да му намерят цаката. Всеки от финалното каре на Цветанов го чакаше едно и също. За кметовете Йорданка Фандъкова и Димитър Николов щяха да изровят някоя скандална общинска сделка. За Томислав Дончев – нещо съмнително по еврофондовете. А на Цецка Цачева, която така или иначе не разписва платежни за обществени поръчки и европроекти, просто щяха да извадят нещо компрометиращо от времето на социализма. Била ли е партиен секретар, примерно. Нещо, което тя публично отрече и дори заплаши със съд за клевета, ако твърденията продължат.
Това е прословутата жажда за „дебат“ – няма кандидат, няма компромат. Няма  да имаме време да го оплюем. Останалите вече се задъхват, а герберът иде със свежи сили. Генерал Радев искал да ни вади от НАТО, АБВ и Калфин постъпвали долно – целта им била да разцепят левите гласове и БСП да се провали отново. Каракачанов спекулирал с мигрантската вълна и извличал рейтингови дивиденти от страховете на притеснения народ. Орешарски бил нахалник и провокатор и. Дончева пък къде тръгнала с един файтон партия. Много и знаела устата на нея, ама навремето била адвокат на Мултигруп. Марешки си пазарувал избиратели с евтин бензин. Щял да отваря бензиностанция в София с близо 50 колонки, баш в деня за размисъл и т.н.
Така подранилите кандидатури бяха оцапани, докато чакаха пустия дебат.
„Бил съм ги, бия ги и пак ще ги бия“. Това не са думи на хан Крум от някоя каменна колона от 9 век, насочени към враговете на държавата, а на министър-председател през 21 век, отнасящи се до политическите му опоненти в собствената му страна, част от Европейския съюз.  Думи към тези, които плачат за дебат със същия и избраника на партията му.
Да говорят помежду си, за какво им е кандидатът на ГЕРБ. Никой не ги спира да си дебатират. Доста смешен плач. Нима не знаят, че всеки техен коз ще бъде надцакван с „парите от контрабандата“, Господ здраве да й дава. А до изборите има цял месец – ще има време за дебат и със закъснелия кандидат, щом това бил зорът.
„Нужен е консенсус по национално значими теми“. Друг мъчителен лозунг. Да се просълзиш просто.  Изключително съдържателен призив от времето на „За бога, братя, не купувайте“. Децата не знаят какво означава думичката консенсус. Чисти души са те. А съвременниците на мирния преход към пазарна икономика изпадат в алергичен шок при споменаването и. И кои напират за консенсус – традиционните партии, които с цялостното си поведение имат основна вина за разделението и омразата, властващи у нас.
А хората ударно слагат зимнина. Следващите няколко седмици ще подложат на изпитание душите и телата на мнозина. Тягостни дни. А колко скоро бяхме на плажа. Става все по-късно за шопска салата, а още е твърде рано за туршия. Отнемат ли ти удоволствието от замезването, всичко са ти отнели. Сега управниците на национално и местно ниво могат да правят, каквото пожелаят. Всички дебати и консенсуси остават зад димната завеса на чушкопеците. Докато не шупне гроздето в мазето, нищо друго няма значение. Дори песента „Бургаски вечери“ да бъде обявена за химн на Криводол, а Дарт Вейдър посмъртно да стане почетен гражданин на Етрополе, никой няма да тропне протестно хоро на площада. Не му е времето сега.
Ако дебатите и консенсусът имаха някаква захарност, хората щяха да ги наливат в бидона с джибрите. За жалост, нямат – след тях остава единствено лош и дълъг послевкус…

Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини