Мнението е на Аспарух Панов и е публикувана в неговия блог panov-blog.com
Кампанията за вторите след приемането ни в ЕС президентски избори е в разгара си. 21 кандидатпрезидентски двойки кръстосват шпаги на „бойното поле“, ако може така да се нарече оперетната ни предизборна политическа сцена. И все пак, въпреки необходимото на всички ни чувство за хумор, за да можем да оценим „по достойнство“ „от странните по-странни“ кандидатури, по никакъв начин не трябва да подценяваме значението на тези избори, пише Аспарух Панов в блога си.
Директният мажоритарен избор на президента с повече от 50% от подадените гласове, му придава значителна политическа тежест и независимост във взаимоотношенията с другите власти, държавните институции и гражданското общество, но най-вече в международните отношения. Нещо изключително важно при днешните толкова сложни и противоречиви партийно-политически зависимости, които властват не само в парламента и правителството, но и в съдебната система, олигархичния бизнес и контролираната медийна среда.
На този фон повече от странно е поведението на управляващата партия ГЕРБ, която едва ли не всеки божи ден ни изненадва с абсурдни за правилата на демокрацията публични изпълнения. Нескопосани аматьорски спектакли, които от една страна подценяват и унижават избирателите, а от друга са признак на сериозни дефицити във функционирането на институционалната демокрация, разделението на властите и елементарната политическа култура.
През цялото лято имахме „удоволствието“ (за втори път след 2011 г.) да се наслаждаваме на параноичната игра на ГЕРБ на криеница на кандидата си за президент до последния момент. Едва ли има избирател, който е успял да разчете „посланията“, които е заложил Бойко Борисов в този абсурден спектакъл. Нима може да се приеме сериозно поведението на една мощна управляваща партия, спечелила 10 избори подред, която праща младежката си организация да виси една седмица пред ЦИК, за да се регистрира първа за изборите, а след това последна обявява своя кандидат… Както се шегуваха някои зевзеци, добре, че бе приет законът, забраняващ носенето на бурки на публични места, че най-сетне видяхме лицето на кандидатката на ГЕРБ.
Едва успяхме да си поемем дъх от получената най-сетне свише блага вест, че г-жа Цачева е жадуваната кандидатпрезидентка и (бъдеща) майка на нацията, а политическият цирк вече се пренесе в Народното събрание. Избраните от нас депутати от управляващото мнозинство толкова се зарадваха от новината, че решиха да излязат в едномесечна парламентарна ваканция в разгара на политическия сезон, след което провалиха и свиканото по всички правила извънредно парламентарно заседание. Откъдето и да ги погледнеш, едни наистина абсурдни действия в една по конституция „парламентарна република“ като България. Такова чудо наистина никога не бяхме виждали.
Но това далеч не бе всичко. За няколко дни станахме свидетели на цяла истерична поредица от необмислени, непремерени и най-вече недалновидни прояви на политическа инфантилност в средите на управляващите. То не бяха премиерски авторитарни пристъпи и заплахи за политическа криза, последвани от реформаторски гърчове и унижения. И всичко това в разгара на предизборната кампания. Борисов стигна до там, че нареди на депутатите на мнозинството не само да се върнат в залата, но и да гласуват всички предложения на опозицията. След това произнесе гневна реч срещу Реформаторския блок и свика спешно заседание на кабинета, на което министрите реформатори трябваше да положат (поредната) клетва за вярност към премиера. Каква стабилност, каква политическа култура, какви пет лева? Политика, превърната във фарс. Нищо повече…
И ако все пак се опитаме да обобщим резултатите от последния парламентарен и кабинетен водевил, печелившите са единствено БСП, ДПС и АБВ, които спечелиха огромни политически дивиденти, на които никога не са се и надявали. Чиста печалба от политическия покер, разиграван от ГЕРБ и т.нар. реформаторски блок, която левите ще се опитат да умножат да края на изборната кампания, особено по време на балотажа. И то по един нагъл, циничен и безпардонен начин, както само те умеят.
Опитната и завидна в своята перфидност евродепутатка Илияна Йотова, кандидат за вицепрезидент на генерал Румен Радев моментално се възползва от подарената ѝ възможност за атака и заяви „Действията на Борисов могат да бъдат определени като паника. От известно време той не изглежда победител, а се страхува… Страхува се от това, че не владее ситуацията. Не я владее нито в правителството, нито в Народното събрание. Вчерашните събития показаха ясно, че вече никой не го слуша. Борисов се страхува да не загуби властта, а това вече е най-големият му страх“, цитирана от БГНЕС. [1]
А кой би пресметнал евентуалните загуби от случващото се за единствения класически десен кандидат Трайчо Трайков? Може би Меглена Кунева, която трепери като „лист обрулен“? Едва ли. Загуби на безпартийни десни гласове ще претърпи и Цецка Цачева, макар и в по-малка степен. Големите губещи обаче, както обикновено, ще бъдем отново всички ние, избирателите с дясна и дясноцентристка ориентация. И тук трябва да ви признаем, о, драги управляващи, че вече наистина злоупотребявате с нашата толерантност и търпение. Вече две години чакаме обещаните (ако не радикални, то поне сериозни) реформи, особено в съдебната система, сигурността и борбата с корупцията. Но те така и не се случват. Нещо повече, превръщат се в манипулативно насаждани илюзии, наречени не знам защо „реформаторска политика“.
Нима не виждате, че липсата на чувство за мярка е основният ви проблем. И то не само на политическия елит на ГЕРБ, но и на цялото т.нар. „управляващо мнозинство“. Никой от вас не се замисля за етиката и морала в политиката. А точно те обединяват нормите, които регулират политическите взаимоотношения на базата на разбиранията за допустимо и недопустимо. Какво ни остава на нас при това положение? Все по-често се усещаме да си тананикаме любимата ни песен от началото на прехода: „Докога все така ще я караме, докога, докога, докога? Господи, дай на България път, светлина, свобода!“, но и тя започва някак си да звучи все по-дрезгаво. Така че може би най-добре за нас, по-улегналите избиратели, ще бъде да ви „теглим по една майна“. Тя поне ще прозвучи напълно искрено!