Два месеца преди последното му новогодишно обръщение към нацията видяхме президента Росен Плевнелиев в непозната светлина. Бяхме свикнали с преиграно строгият му поглед при военните паради, както и със странната жизнерадост, изразявана с усмивка през останалото време. Но последната телевизионна изява на премиера Борисов предизвика малко очаквана поведенческа метаморфоза у държавния глава.
На пръв поглед в интервюто, което преля президентската чаша, всичко си беше до болка познато. Видяхме добре известният ни Борисов от предишните му изяви – ред хвалби, ред упреци, а после пак. Този път гарнирани с ясно доловима мнителност към водещите, прерастваща в раздразнение. Разбира се, в ролята си влезе и верният му помощник – принизяване на щекотливите проблеми до махленски седенки. Този път в скеча влезе и някоя си Маг Светлина, популярна в средите на врачуващите. Та тази гадателка отговаряла за „двете каки“, нямало никакъв смисъл да се обръща внимание на записания разговор между бившите колежки.
Но и това го бяхме чували. Дори ядът премиерски, че не го питат за санираните блокове, ни се стори добре познат. И така до момента, в който Борисов заяви, че в първия му кабинет 5-6 от министрите му били посочени от кръга „Капитал“. В това число и настоящият президент. „Ако аз бях посочен от някого, то щях да бъда зависим от някого, а това щеше да проличи при създаването най-малкото на двете служебни правителства. Не мога да се съглася с подобни внушения“, отвърна от родния си край Плевнелиев, посетил образователен форум в Благоевград. Но не спря дотук.
„Не съм съгласен българската правосъдна система да бъде сведена до дебата „две каки, които си говорят“. По същия начин не съм съгласен начинът, по който се правят правителствата в България, да бъде сведен до „двама батковци, които си говорят“. Ако това е така с „двете каки“ и с „двамата батковци“, това означава, че задкулисието в България тотално е победило. Не съм част от това задкулисие и никога не съм бил“.
Силни думи, с които официално се сложи край на една протяжна раздяла, която вече се бе състояла. Толкова силни, че Борисов бързо го призова да си ревизира мнението. Като споменахме ревизия, премиерът се закани след изборите да се направи пълно разследване на приватизационните сделки на прехода. Повод за това станаха думи на Корнелия Нинова, че той продал „Булгартабак“, веднага щом дошъл на власт. Това обаче, според премиера, сторила Агенцията по приватизация, а от страна на властта, подпис сложил…Трайчо Трайков. С тези думи Борисов оправда всички предишни премиери, сочени като грабители и разхитители. Излиза, че не управлявалите през прехода политици са отговорни за това, че държавните активи преминаха в частни ръце като при ликвидация на магазин за бельо, а чиновниците. При последните брожения сред заплашените от съкращения служители на „Булгартабак“, на призивите им да разговаря със собственика, премиерът заяви, че не знае кой е той. Как да не го съжалиш за неведението...
Но да се върнем на президента. Само през последната година Борисов заяви по негов адрес следната пъстроцветна мозайка от крайности: „Той е ястреб“, „перфектният президент“, „разваля ми отношенията с Русия“, „работихме прекрасно“, „ядоса ме, като каза, че на изборите спечелил повече гласове от ГЕРБ“. И за десерт – претопли старата манджа, че Плевнелиев е щял да е кандидатурата на ГЕРБ, ако от ДСБ не я били „убили“ с предложението да бъде независим кандидат, подкрепен от всички партии с евроатлантическа ориентация. Ако толкова желаеше Плевнелиев повторно да е кандидат на ГЕРБ, Борисов имаше цялото време на света и никой не можеше да възпрепятсва това – най-малко пък посочената причина.
Отношенията между двамата някак ни препращат към родната филмовата класика „Цар и генерал“. Само че героите са обърнати – днес в ролята на генерала е президентът. Както каза Минчо Спасов, кандидат-президентската половинка на Татяна Дончева – „живеем в премиерска монархия“. Та във филма ген.Заимов бе разкрит като чужд агент, осъден и разстрелян. До последно царят очакваше молба за помилване от него за да запази живота му, но не я получи и присъдата бе изпълнена. Плевнелиев не го е докарал чак дотам – напротив. Оттук – оттам достигат сигнали, че го гласят за висок пост в Брюксел. Пък и той там натрупа доста точки с постоянно демонстрирания, едва ли не радикален, евроатлантизъм. Но с репликата за посочването Борисов ясно го постави в графата с „чуждите агенти“.
Остава усещането, че в края на президентския си мандат Росен Плевнелиев си остава толкова непознат, колкото и при появата си в родната политика.