Чували ли сте за Споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада? Вероятно, да. Всъщност т. нар. Споразумение за стратегическо партньорство (СЕТА) много напомня за легендарното чудовище от Лох Нес. Всички говорят за СЕТА, плашат се помежду си с него, описват подробно как изглежда, но никой още не го е виждал.
За малко да забравя, СЕТА си има и по-голям и много „по-страшен” брат – т.нар. Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство, накратко ТТИП, но за това друг път. По-важното е друго. Да си признаем честно много малко хора на практика знаят за какво става въпрос. Е, това изобщо не им пречи да ги критикуват и дори да протестират масирано срещу тях.
СЕТА (често и ТТИП) е нееднозначен и оспорван проект. Много хора напоследък ги наричат гръмко – „икономическото НАТО". Подобни думи няма как да не разпалват допълнително страстите в тези неспокойни времена за Европа и света. СЕТА е замислено да бъде една най-големите зони за свободна търговия в света. Огромен общ пазар на страните от двата бряга на Атлантика. Кратък поглед в атласите показва, че подобно споразумение ще обхване в своите граници невероятните 550 млн. души.
Основен инициатор на споразумението на Стария континент е Германия. Ангела Меркел говори за него повече от 10 години. В Отава също не спират да настояват СЕТА да стане факт. Постепенно идеята напусна рамките на Федералната република и се разпространи на Стария континент. Днес споразумението е основен приоритет на ЕС и неговите северноамерикански партньори – САЩ и Канада. Всъщност СЕТА и ТТИП са доста свързани.
СЕТА стана особено популярно в годините на глобалната икономическа и финансова криза от 2007 г. и 2008 г. Целта му тогава беше генериране на растеж и създаване на работни места за гражданите на двата бряга на океана. Всеобхватните преговори напредваха с оглед на пълното използване на възможностите за търговски отношения. Днес, когато кризата в голяма степен остана зад гърба ни, формулировката на целта беше пренаписана, но желанието на страните остана същото. Преговорите между ЕС и Канада за всеобхватно икономическо и търговско споразумение и паралелната спогодба за стратегическо партньорство приключиха през септември 2014 г.
СЕТА обаче светкавично раздели европейците на два лагера. Поддръжниците на споразумението сякаш изглеждат по-малко или може би просто не демонстрират шумно мнението си по улиците. Те твърдят, че намаляването на тарифите и хармонизацията на разпоредбите ще осигурят крайно необходимите стимули за бизнеса в период на глобална финансова несигурност. Убедени са, че тя силно ще стимулира икономическия растеж и заетостта в трудните времена. „От европейска гледна точка СЕТА е абсолютно полезно за стимулиране на икономиката. Добро е за Европа. Трябва да побързаме”, призова германският канцлер Ангела Меркел.
Другият сигурен плюс е насочен към енергийната диверсификация на Стария континент. Брюксел настоява, като част от СЕТА и ТТИП, Вашингтон и Отава да се ангажират с износ на петрол и природен газ за Европа. Напрежението между Москва и Запада кара ЕС да поднови усилията си да сложи край на десетилетията зависимост от руско синьо гориво.
Отмяната на 40-годишната американска забрана за износ на петрол и постигането на споразумение за експорт на нефт в Европа може да окаже натиск върху Кремъл чрез спад на цената. Ползите от подобно споразумение ще са големи за ЕС, където природният газ струва около три пъти повече, отколкото в Канада и САЩ.
Не са малко европейците, които са на точно обратното мнение. Срещу споразумението има голяма съпротива, по ирония на съдбата най-вече в Германия.
Според противниците на СЕТА споразумението застрашава най-вече европейските фермери. Според тях то може да доведе до значителен спад на стандартите за качество в бранша. Съществуват сериозни опасения, че европейските стоки ще бъдат изместени от по-евтините и с по-ниско качество американски продукти. Опасността от ГМО в някои храни, позволени зад Океана, нормално плаши особено много жителите на Стария континент. Въпреки че поне аз не съм виждал канадец с три ръце или американец с четири крака.
Преговорите между Брюксел и Отава/Вашингтон са критикувани и от друга посока. Сериозен повод за недоволство е потайната атмосфера, в която се води диалогът. На евродепутатите е разрешено да разглеждат проектите само в специални читални! И то при забрана да обсъждат документите с експерти, медии или избиратели.
Недоволство има също срещу плановете за създаване на специални съдилища, които да разглеждат възникналите търговски спорове.
Това всъщност винаги е бил един от най-чувствителните проблеми около СЕТА – въпросът за защитата на инвестициите. Причината за това е възможността, давана на многонационалните компании, които инвестират в чужда страна, да внасят иск срещу държава, водеща политика, която противоречи на техните интереси. Договорът предвижда конкретно създаването на постоянен съд, съставен от 15 професионални съдии, назначени от ЕС и Канада, чиито всички заседания би трябвало да бъдат публични. Неправителствените организации обаче са на мнение, че тази отстъпка не стига достатъчно далече и изразяват опасения, че тези „псевдосъдии” могат да бъдат адвокати на дела, свързани с частни компании. Валония в момента вижда в CETA наченките на ТТПИ и настоява именно за повече гаранции за защита от могъщите многонационални компании.
Външно нещата изглеждат много привлекателни. От Брюксел твърдят, че няма да има бариери, тарифи и граници. Само свободен пазар и милиони нови работни места. Медийното затъмнение около СЕТА обаче кара много хора да се тревожат какво ще се случи на практика. В едно от традиционните си седмични обръщения наскоро германският канцлер заяви, че е направено всичко възможно за подобряване на прозрачността. Тя убедено обеща, че общите стандарти в ЕС няма да бъдат занижени. Възможно е да е така, само че напоследък все по-малко европейци вярват точно на Меркел и то съвсем не само във Валония.