За сравнително кратко време Борисов на два пъти се опари с женски кандидатури. Смяната на Бокова с Георгиева беше също толкова голяма катастрофа, колкото и късното издигане на Цачева, казва политологът Йохана Даймел.
ДВ: Г-жо Даймел, кандидатът на БСП Румен Радев спечели президентските избори със значителна преднина. Изненада ли Ви този резултат и как си го обяснявате?
Даймел: Победата на Румен Радев се очерта още през последните няколко дни. Но ме изненада, че той спечели така убедително. За много бивши избиратели на ГЕРБ, които още на първия тур предпочетоха други претенденти за поста, кандидатурата на Цецка Цачева очевидно не е била достатъчно убедителна.
Сега всички обсъждаме успеха на един новак в политиката - Доналд Тръмп, който бе избран за президент на САЩ. За България обаче това не е нищо ново - и преди сме виждали как напълно неизвестни кандидати могат да постигат успехи с популистки пароли. Можем да допуснем, че Радев е успял да привлече гласовете на избирателите, които иначе гласуват за ДПС. Както и на онези, които на първия тур дадоха гласа си за Марешки и за кандидата на АБВ. Ще бъде важно да се види как в крайна сметка са гласували всички онези българи, които до последно не можеха да се решат за нито един от двамата кандидати. Накратко: това беше един протестен вот срещу досегашната политика, срещу политическия истаблишмънт. И най-вече - тежък удар за кабинета "Борисов".
ДВ: Премиерът Борисов вече обяви, че подава оставка. Как ще коментирате това решение?
Даймел: Ще отговоря малко нестандартно: за сравнително кратко време Борисов на два пъти се опари с женски кандидатури. Смяната на българската кандидатка за ООН - Георгиева на мястото на Бокова - беше също толкова голяма катастрофа, колкото и късното издигане на Цачева. А това е много болезнено за мачо като него, който вярва, че може да се справи с всяко предизвикателство, ако просто фамилиарничи и се държи като човек от народа.
Има и друго: заради оттеглянето на АБВ от управлението и заради проблемите в Реформаторския блок, Борисовото правителство на малцинството вече няма солидна база за управление. В същото време проучванията казват, че макар да губи подкрепа, ГЕРБ продължава да бъде най-силната партия в България. А това означава, че при евентуални предсрочни избори Борисов ще тръгне да си търси нови партньори, които по всяка вероятност ще припознае в лицето на ДПС и на националистическите формации.
ДВ: Ще предизвика ли, според Вас, оставката на Борисов нова фаза на нестабилност в България?
Даймел: Пределно ясно е, че скорошното провеждане на предсрочни избори крие рискове. Предизборната борба започва де факто още днес и се опасявам, че в нея няма да надделеят разумните аргументи. Очаквам по-скоро мръсна популистка битка. А това определено няма да се отрази добре на България.
Много пъти беше казано, че този президентски вот представлява и избор между проевропейската и проруската ориентация на страната. И ако сега възникне вакуум в управлението, Москва ще разполага с още повече възможности да засили влиянието си върху политиката и икономиката на България.
ДВ: В този смисъл - как ще се отрази резултатът от тези избори върху българската външна политика?
Даймел: Макар по конституция българският президент да не определя външната политика, той все пак може да дава насока. Видяхме го при Плевнелиев, видяхме го и в предизборната кампания на Радев. Докато първият предупреждаваше за опасността от разрастване на руското влияние в България, другият ще бъде запомнен с жестовете си към Москва. За никого не е тайна, че Русия влияе на българската политика и икономика. И сега въпросът е как ще се развие това влияние оттук нататък. Ако рамковите условия вътре в самия ЕС бяха към момента по-благоприятни, с оглед на предстоящото българско председателство на ЕС новият президент би могъл да изиграе важна роля - например като отвори нови канали за комуникация с Москва и спомогне за намаляване на напрежението между ЕС и Русия. За съжаление обаче реалностите са съвсем други.