След десет години в кома малцина близки и познати на столетницата вярваха, че някакво чудо може да я надигне от смъртния одър. Всяко начало си има и край, философски отбелязваха тези, които виждаха БСП като партия, обречена да получава занапред едноцифрена подкрепа на избори, докато окончателно се пренесе в небитието. Но дойдоха президентските избори, а след тях БСП воскресе из мертвих, досущ по Великденски. Разбира се, нищо на този свят не става току-така. След декада на изборни погроми по времето на настоящия евросоциалист Мистър Клийн и безценния за компания чичо Мишо, се случи немислимото. Най-напред пациентът помръдна пръст с избора на Корнелия Нинова за председател. По това време на Позитано бе буренясало гробище на безнадеждността и апатията, като дори партийната каса бе обрана при странни обстоятелства. Нинова обаче стресна статистите, като директно скочи в дълбокото и обяви, че целта й не е каква да е, а да свали от власт Бойко Борисов. Даде важен знак и на „червените бабички“, че партията си остава онази партия, която те си обичат, като ръководството начело с Нинова се снима пред родната къща на Тодор Живков в Правец.
След това Нинова направи големия си удар – някак успя да открадне сочения за „откритие“ на Георги Първанов ген. Румен Радев, без да го дели със сърдитите роднини от АБВ. Как го направи не стана ясно, пък и кой се интересуваше тогава от детайлите, освен пряко замесените. Нормално, с оглед шансовете за успех на вота, които се даваха на кандидат извън управляващата партия. Прекрасно съзнавайки, че с партиен кандидат в настоящия момент БСП има нулеви шансове за успех, Нинова заложи на инициативен комитет, който да издигне кандидатурата на външно лице и пълен новобранец в политиката.
А изборът на генерала се оказа истински удар, далеч преди победата му на изборите. Новобранецът вече се бе сблъсквал с Борисов, когато година по-рано реши да напусне ръководния пост във военновъздушните сили. Тогава премиерът трябваше да го привиква на пожар, за да го уверява, че мизерните дни за армията ни ще отлетят скоро. И Радев остана, но Борисов не забрави, че пилотът му е образувал проблеми, а както се оказа по-късно и че му е загубил времето. И така – Нинова застана зад кандидат, влизал в конфликтна ситуация с премиера. Та колко държавни служители бяха дръзвали да сочат кусури в съвършената държава на непогрешимия управник. Нинова не трябваше да чака дълго, за да де се увери, че е уцелила с избора. Показа й го Борисов, който, въпреки артистичните заложби, като един от многото Близнаци в политиката, моментално се издаде, че е уцелен в сърцето. Цакат генерала с генерал, който вече му е скачал.
А гневът е лош съветник и тук Борисов направи може би най-голямата грешка, в която можем да търсим и изхода от вота. Под път и над път започна да обяснява, как кандидатът на една политическа сила трябва да е, ако не нейният лидер, то друго лице, тясно свързано с нея, изградено и преминало дълъг път в партийната йерархия. Дали Шарл дьо Гол му бе прошепнал на сън това правило, не стана ясно. Но така трябвало, за да носят отговорност пред партията си. И за да даде личен пример заяви, че такъв ще бъде и кандидатът на ГЕРБ. С което сведе до минимум кръга от приемливи лица, от които да избира финалист. Не можа да съобрази, че партийците са втръснали на целия народ. Нещо, което и без резултатите от референдума беше ясно, а те само го потвърдиха. Та нали категорично бе отрязал за изборите яркия партиен строител Цветан Цветанов, защото хората нямало да го изберат. Какво го караше да смята, че ще дадат безрезервно симпатиите си на друго партийно лице.
Докато от ГЕРБ мълчаха и отлагаха месец за месец обявяването на кандидатурата си, Борисов не спря да се занимава с Радев. Емблематична стана лекцията му за разликата в отговорностите на военния пилот и този от гражданската авиация, гарнирана с казармен хумор, катапулти и пр. Други също пригласяха – Радев бил изменник на родината, защото влязъл в контакт с Нинова като действащ генерал. Трябвало да бъде съден за това. Методи Андреев и Радан Кънев му късаха пагоните и го разжалваха по телевизията. Министър Ненчев държеше да бъде разследван за конфликт на интереси при назначение на съпругата му.
А курсантът в политиката вече бе вкаран в играта и набираше увереност от среща на среща. Изкара без гафове и същинската предизборна кампания, не можа да бъде затапен и в директните диспути. Когато на финала останаха двама, двубоят бе обявен като битка между „червения генерал“, който ще върне в пакет комунистите, Доган и Орешарски, изкарвайки ни от НАТО и шефката на парламента, която била гарант за неотклонение от евроатлантическия път на страната. Когато Цачева тръгна да събира на пожар гласове, дадени за отпадналите кандидати, реакциите бяха красноречиви – в най-добрия случай тя бе „по-малкото зло“ или „по-малкото отвращение“, както мъдро заключи Веселин Марешки. Останалите отсвириха балотажа или гласуваха за Радев.
Да, успехът на генерала е лично негов. Данните сочат, че подкрепата за БСП е между два и три пъти по ниска от персоналната за Радев. Чрез него обаче Корнелия Нинова реанимира партията си още на първия тест като нов председател. С любезното съдействие на ГЕРБ и Реформаторския блок, които с цялостното си поведение зорлем превърнаха маса безпристрастни българи в „комунисти“.