Валери Найденов за сп. А-спекто
След като разбра, че народът твърдо иска истински избори, а не шашмата с партийните листи, политическата класа умишлено и съвсем злонамерено предизвика тежка криза на държавата и на нейните институции. Може да се каже, че това е държавен преврат на държавата срещу самата себе си.
Откъде-накъде имало тежък наказателен вот отдолу, едва ли не бунт на масите срещу елита, както ни внушават говорещите глави по телевизиите? Тъкмо обратното, хората си гласуваха съвсем позитивно и „проактивно”, както е прието да се казва сега. Нормален демократичен процес. Питаха ги какъв вот искат – те отговориха. Питаха ги кой да е президент – пак отговориха. Това са позитивни и разумни решения на суверена, не са камъни по прозорците на властта. Хората си гласуваха съвсем дисциплинирано, радостно и даже усмихнато. Това бе най-ведрият вот от началото на прехода.
И откъде дойде това абсурдно внушение за някакъв граждански бунт срещу статуквото? Не дойде отдолу, а отгоре. Дългът на управляващите след референдума и изборите беше спокойно да си продължат да управляват. Да си приемат бюджета, да сменят избирателната система според волята на народа и изобщо да спазват правилата и реда на демокрацията. Вместо това те решиха да подпалят Райхстага и да обявят извънредно положение. Само защото ненавиждат естествения начин на избиране. А може би бунтът е срещу намаляването на субсидиите.
Мажоритарният вот има едно предимство пред всички останали измишльотини – можеш да избереш лицето Х, но може и да не го избереш. Само когато можеш и да не го избереш, само тогава наистина избираш. Ето на, избрахме Радев, но не избрахме Цачева. Това е избор. При пропорционалния вот, ако лицето Х е начело на листата, просто не може да не го избереш. Щом е сложен там, значи вече е избран. И магаре да е, вече е депутат, налягайте си парцалите.
И именно затова властта обяви бунт – тя не иска да я избират, а да се самоназначава... Да си се самопопълва с все по-несъстоятелни послушковци. От това е недоволен народът, а не от горката конституция, която властите и без това не спазват. И нова да приемат, и нея няма да спазват.
Резултатът от референдума е безапелационен, макар че властта направи всичко възможно да го предотврати. Не стигнали някакви си 12 хиляди гласа от общо 3,5 милиона, за да бъде референдумът задължителен? Тук няма да навлизам в десетките сериозни признаци за манипулация. Помислете си какво видяхте с очите си – опашки от по половин, един час. Аз лично чаках час и видях как поне 4-5 човека се отказаха и си тръгнаха. Когато секциите се закриха, имаше още чакащи. Поне 200-300 хиляди граждани искаха, отидоха до секциите, но не успяха да гласуват. А не стигали едва 12 хиляди. Просто властта създаде такава организация, че да е физически невъзможно да гласуват достатъчно хора. И това бе нарочно. Защото ако беше, без да иска, щеше да каже „пардон”, да признае победата на народа и без никакви увъртания да приеме мажоритарния вот.
Всички медии и всички говорещи глави се мобилизираха да убедят населението, че желанието му да си избира депутатите е някаква лудост. Политолозите (все храненици на партии и чужди фондации, да не забравяме!) се изправиха като стена. И нищо не постигнаха.
Трябваше да ме питат мен, аз знам как можеха. Само че преди референдума нямаше да им кажа. Сега вече няма проблем – Всички политолози, социолози и други подобни трябваше вкупом да агитират в полза на мажоритарния вот! Не „против”, а „за”. Тогава народът щеше да си каже: „тия нещо пак ме будалкат. Я да не им се връзвам!”. И референдумът щеше да се провали.
Да, до там се е стигнало. Щом го говорят тия, значи истината е точно обратната. И то си е абсолютно така. Отново бяха изсипани авгиеви обори от лъжи, които само Херкулес може да изрине, но ако и Зевс хване лопатата. След мажоритарния вот в два тура щели да останат само две партии в парламента? Чиста лъжа! И според теорията на науката политология, и според човешкия опит при мажоритарен вот в два тура влизат не по-малко партии, отколкото при пропорционалния вот. Във Франция в момента в парламента има 12 партии и около 20 независими депутати. В България през 1990 г. имахме паралелна смесена система и половината вот беше именно мажоритарен в два тура. С партийните листи влязоха четири партии, а с мажоритарен вот – шест партии плюс двама независими. От кога не сме виждали независим кандидат да влезе в парламента? От тогава.
След вота говорещите глави вкупом запяха, че да се направи мажоритарен вот точно сега било адски сложно, а районирането било направо невъзможно. Е, как тогава през 1990 г. за седмица бяха разчертани 200 едномандатни района и никой не направи скандал? Тогава за най-дребните неща се вдигаше врява до небесата, но точно за районирането никой не възрази. Какво пречи да е така и сега? Ако не знаете как, ще ви кажа прост метод – вземате многомандатния район и го разделяте на толкова части, колкото са мандатите. Какво толкова? И няма никакво значение, ако тук са 30 хиляди, а там се паднат 35 хиляди избиратели. За хората е важно да си изберат истински представител.
Законът за такъв вот е около десет пъти по-прост за написване от закон за пропорционален вот, камо ли с преференции. Какво толкова? Просто вземате закона за избиране на кметове и го пригаждате за народните представители. Става за два часа.
Ама такъв вот щял да има непредсказуеми последици? Напротив, изключително са предсказуеми. Във властта ще влязат по-качествени хора, по-умерени и по-разумни люде. Политическият процес ще стане стабилен и позитивен, защото само позитивни и стабилни хора могат да спечелят 50 на сто от вота в района плюс един. Вижте какви са кметовете, рейтингът им винаги е над 50 на сто. А на парламента в момента е 8.
Да, възможно е да има някои неприятни последици, но не за народа и не за България. Възможно е например нелицеприятният мафиот Х да не бъде избран. Колко жалко. Възможно е центърът да спусне парашутист, но местната общественост да го засили обратно. Направо трагедия. Сега има депутати, които са виждали избирателя си само от самолета. И най-ужасното е, че изведнъж депутатът ще стане отговорен пред своя избирател. Иначе следващия път той няма да го избере. Какво са съгрешили, та да ги наказваме така?
Мистериозно как из тъмна утроба изведнъж възникна старата дъвка за Велико народно събрание. Първо едни знакови фигури получиха знак и изведнъж провидяха във фейса, че трябва да се смени конституцията. Кое точно да се смени – не знаят. Но твърдо знаят, че трябва да се смени. Още на сутринта бяха поканени в телевизиите, за да обявят новата повеля и благата вест.
И след като килимът бе набързо разстлан, Бойко Борисов се произнесе – да, тръгваме на избори за ВНС. И нова конституция! Защо? Какво го налага? А процедурите са такива, че да подготвиш ВНС и нова конституция за един месец е все едно да налееш един леген в едно канче. Поне половин година е нужна. Ако всеки път когато народът си избира президент, се налага да сменя и конституцията, държавата ще изпадне в тежка форма на циклофрения. Ще стане като в апокалиптичните фентъзита. Брадясали типове с ятагани ще се колят за манерка вода. От земята ще изникват подли създания, които ще ръфат живо месо. Гледали сте филма.
Какво ни пречи да бъдем нормални? То лъсна – пречи ни елитът. Барабар с партиите, политиците и техните пламнали говорещи глави. Всички вкупом живеят в някакво апокалиптично фентъзи, докато народът се чуди как тези хора успяват хем да бият постоянно камбаната за тревога, хем да дебелеят.