От десетки години най-влиятелният посланик на САЩ по света е Холивуд. Това, което на дипломацията би отнело години усилия, киното би свършило ударно, като тъкачка-ударник. Процесът обаче се провежда трайно, търпеливо и последователно, като крайният резултат е изграждане на представата за САЩ, като за първа, основна и ръководна сила на Планетата. В центъра на тази представа основна роля заема фигурата на Президента, който, освен, че е обграден от загрижени съветници, разполага и с гениални учени, готови да намерят отговор на всяка проблемна ситуация.
Въпреки това нерядко се налага Президентът лично да взема нещата в свои ръце, като успява да отблъсне нашествие на извънземни, да предотврати космическа катастрофа, да приземи пътнически самолет, обезвреждайки терористи и още безчет чудеса, неописани дори в най-откачената брошура на забранена секта.
По правило в началото на климатична филмова драма или извънземната инвазия на прицел естествено са САЩ. Кой пришълец би губил времеви и технически ресурс да опожари Монголия или Чад. Ню Йорк и Ел Ей са изравнени със земята, а малкото останали изправени небостъргачи пушат грозно, зловещо. Но по магичен начин Президентът, разбира се е оцелял, и под вещото му ръководство стартира спасителна акция. Той стои изправен до прозореца в уютен, но аскетичен военновременен офис и стоически понася информацията за нови и нови заличени градове и територии. Налага се да взема тежки или непопулярни, както днес ги наричаме, решения. И го прави - авторитетно и отговорно. И точно, когато отникъде взорът надежда не види, Президентът уцелва ваксата и...огрява слънце. Черните облаци се отдръпват, зелените човечета си бият камшика, а Космосът си взема метеоритите обратно. Земната ос се стабилизира, а мантията се връща на обичайното си място между земната кора и ядрото. Дори Северното сияние се усмихва някак по-топло от преди. През цялото време на вълнуващата драма останалият свят е ням свидетел на битката на американския президент със стихиите, легитимирайки превъзходството му и правото на последна инстанция при вземане на драматични решения. Често се споменава и Нацията, която, може да не е много коректно, но някак е по-нация от другите нации в тези фили.
Други сюжети разказват истории от Студената война. Класическата е, как САЩ, в лицето на Президента, предотвратяват ядрена война, която руснаците са били на части от секундата да предизвикат. Обикновено генсекът на ЦК на КПСС е дебел старец, хибриден образ между Хрушчов и Брежнев, а руснаците технологично са в кватернера и зрителят току-виж се замисли, как въобще имат ресурса да унищожат света. Като споменахме думичката на десетилетието - хибрид - защо не си признаем, че ако наричахме хибридната война с простичкото и име - пропаганда, щяхме по-бързо да се светнем, че този филм вече сме го гледали.
Следваща група филми ни занимават с въображаеми бивши съветски републики, превърнати в новото време в гнезда на световния тероризъм. Представители на тези нови държави понякога успяват да отвлекат американския президент, но той винаги успява да се измъкне - сам или с помощта на мъдрото разузнаване и непобедимите командоси. Филмите от 80-те с Чък Норис и поредицата "Рамбо" дори не се нуждаят от претопляне - те вече се възприемат с носталгично умиление, като първите серии на "Мики Маус" или "Том и Джери", но също като историите за мишока са оставили своя отпечатък в главиците на поколения деца. Нещо между комикс и протоанимация, но останало в съкровищницата на Холивуд.
Последно гледах един покъртителен филм, в който пропагандата беше достигнала вече до перверзни висини. Руснаците бяха нападнали САЩ, но не Хавай или Аляска, а бяха окупирали цялата страна. В Ню Йорк се водеше партизанска война, като разбира се партизаните бяха местните. Боят беше като в Сталинград - за всяка сграда и небостъргач. Не си спомням името на филма, но беше сравнително нов - създаден след идването на Путин на власт.
Напълно логична е и проявата на явна неприязън от страна на Холивуд към новоизбрания презиидент Тръмп. Той е толкова различен, поне на приказки, от изваяната представа за американски прзидент, че вече излъчваните продукции, в които централна роля заема бащата на нацията, звучат нелепо, а нови е немислимо да бъдат създавани. Тръмп поне засега изразява желание за някаква нормализация в отношенията с Русия, неглижирайки докладите на ЦРУ за руската опасност и намеса в най-съкровените достояния на демокрацията, като изборите и личната кореспонденция. Твърди, че интеренет е побъркал света и вече никой не знае кое е лъжа, и кое истина, но имало по-важни неща от съмненията за руска намеса във вътрешните дела на САЩ, които според службите са несъмнени. да оставим ЕС, но се изказва неуважително и за НАТО. Е, как след всичко това да създадеш филм, в който Президентът на САЩ спасява света от комунистите, извънземните или заблудена комета. Виждали сме актьори като Майкъл Дъглъс и Харисън Форд да се превъплъщават в ролята на Президента такъв, какъвто трябва да бъде. Тръмп обаче разбива цялата старателно изграждана досегашна представа за американския президент и не виждам кой друг би изиграл ролята му, освен ако той не изиграе самия себе си. Но такъв филм скоро не се очертава. Дреме й на Мерил Стрийп за журналиста в неравностойно положение. Щеше ми се да я запомня, като умна и силна жена, като в "Дивата ръка", но всичко отече...
Ами ако Тръмп вземе, че издигне обещаната стена с Мексико, независимо за чия сметка - представяте ли си какъв друг удар по Холивуд ще е това. Та нали 90% от филмите с банкови обири завършват, като крадеца бяга в Мексико с парите и момичето. Ами сега? Само Даниел Стийл ли ще остане за филмиране? Или бейзболни драми с хоумрън в сюблимния момент.
Месец преди избирането на Тръмп си казах, че ако случайно стане президент, в което не вярвах особено, ще му спретнат импийчмънт, тръгне ли да превръща извънсистемното си говорене в официлна политика. И пъзелът започва да се подрежда точно в този сюжет. ЦРУ бълва доклади, хвърляйки в смут нацията, както по времето на Маккартизма. Протестите срещу още невстъпилия в длъжност президент са ежедневие. Не минава ден без световноизвестен музикант, актьор или писател да изрази възмущението си. Дори ирландската група U2 заяви, че отлага издавнето на новия си албум заради Тръмп. Не е ли лудост всичко това? И ще бъде ли особена изненада, ако Тръмп закрие Холивуд, това гнездо на "надценени" звезди, щом всички така или иначе са откачили...