Половин година след опита за военен преврат в Турция парламентът прокара черно на бяло дълго лелеяната и бленувана мисъл в главата на Реджеп Ердоган – завой към президентска република. Турският президент от дълго време насам желае да получи пълната власт в ръцете си, но до този момент не успяваше да събере нужната подкрепа.
След неуспешния пуч – за организирането на който Анкара обвини Фетхуллах Гюлен – ръцете на управляващите вече са развързани. Направена бе първата решителна крачка към конституционна промяна. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) получи парламентарна подкрепа от Партията на националното действие (ПНД). Следващият ход е допитване до народа.
Опозиционните и западно ориентирани кръгове, желаещи секуларизъм, твърдо се противопоставят на конституционната промяна, твърдейки, че тя ще подкопае и без това митологичната свобода на изразяване в страната. След военния метеж хиляди попаднаха под ударите на закона. Университетски преподаватели и медици също не бяха подминати, а четвъртата власт получи звучен шамар от силовите структури.
Референдумът в южната ни съседка по въпрос, който ще промени политическия климат в страната за години напред, по всяка вероятност ще се проведе през месец април. Управляващите защитават тезата си с твърдението, че конституционната промяна ще заздрави политическата и икономическа ситуация. Техните противници са на мнение, че титлата президент ще се превърне в султан, което ще постави под въпрос демократичното бъдеще на републиката, чиито основи са положени от Мустафа Кемал Ататюрк през 1923 година.
Каква власт ще получи обаче Реджеп Ердоган? На първо място ще има дисбаланс във властите. Членове на върховните съдилища ще бъдат назначавани директно с подписа на Ердоган, който ще стане шеф и на съдебната система. Президентът ще има властта директно да назначава и уволнява министри. Държавният глава ще бъде с мандат от пет години, а максимумът на позволените мандати ще е два. Ако настоящият мандат на Ердоган не се брои, то след конституционната промяна ще може да остане на власт (на теория) до 2029 година.
Как ще се отразят промените на турската лира? Терористичните атентати, превратът и политическата несигурност удариха по лирата, а според анализаторката на финансовите пазари Ипек Йозкардескайа референдумът и евентуалното приемане на промените може да вкара страната в спирала на кризи, хаос и нестабилност.
Интересна ще е и ролята на вицепрезидента в Турция. Той ще застане начело на страната, ако президентът е в чужбина или няма възможност да управлява. Вицепрезидентът ще бъде назначаван директно от него, а парламентът няма да има глас. Депутатите не играят никаква роля в назначенията. Въпреки че парламентът ще може да сезира Върховния съд в случай на престъпления от страна на президента по време на мандата му, то няма да е в състояние да започне процедура по импийчмънт или да съкрати мандата му. Напротив – президентът ще може да разпуска парламента и да свиква нови избори.
Президентското вето ще бъде непреодолимо. За да отмени ветото на държавния глава, парламентът ще се нуждае от абсолютно мнозинство. В момента се нуждае просто от мнозинство.
И тук възниква логичният въпрос - защо турският народ би дал безгранична власт в ръцете на един човек? Налице е и известно информационно затъмнение относно последиците от референдума. За западните страни, медии и общественост звучи нелогично, но в лицето на Ердоган турците виждат един харизматичен лидер. Голяма част тях виждат в него управник, който с твърда ръка и решителност може да извади страната от кризата. За голяма част от тях няма значение погазването на човешките права, а представата, че Турция е силна и единна.
Опитът за военен преврат показа това. По улиците на страната излязоха хиляди, а политическите партии говореха в един глас. Турция без съмнение се нуждае от здраво управление, което да отстоява интересите на народа и геополитическите си позиции. Дали обаче конституционната промяна е ключът към по-доброто бъдеще, или е просто прах в очите на гледащите първосигнално. Ако Турция се превърне в президентска република, то това ще бъде край на Турция, каквато я познаваме в момента. Мечтата на Ататюрк за светска и съвременна Турция ще бъде погазена за сметка на желанието на Ердоган.
Европа ще се превърне във все по-далечна и обетована земя за турците. Турция ще се приближи до модела на управление на страните от Близкия изток и ще се отдалечи от западните демокрации.
Ердоган има мечта и не трябва да бъде винен за нея. Всеки политик в даден момент желае да получи повече власт и да запише името си със златни букви в историята. В случая обаче мечтата на Ердоган е в пряк дуел с мечтата на Ататюрк.
След няколко месеца Турция може да завие по трънлив път, който не се знае накъде води...