Събранието се състоя в необичайно късен вечерен час, за него дори не бяха уведомени останалите членове на кабинета. После на бърза ръка бяха прокарани с декрет оспорваните спешни промени в Наказателния кодекс, предложени от министъра на правосъдието Флорин Йордаке. Според него, трябвало спешно да се облекчат "пръскащите се по шевовете затвори" в страната. Още през нощта срещу 1 февруари постановленията бяха публикувани в Държавен вестник, за да влязат веднага в сила.
Експерти, които бяха проверили ситуацията в румънските затвори, на няколко пъти напразно подчертаваха, че те по никакъв начин не са препълнени и даваха за пример ситуацията в редица други държави, но правителството отказа да се вслуша в техните аргументи.
Истинската цел на мерките е друга
По време на спешно свиканата пресконференция Флорин Йордаке неизменно отхвърляше всички аргументирани възражения срещу мерките на управляващите. Той постоянно повтаряше, че само правителството и парламентът "имат право да приемат закони и разпоредби".
Приетите сега промени в Наказателния кодекс всъщност си поставят за цел да оневинят осъдения за изборни манипулации партиен лидер на социалдемократите Ливиу Драгня, също както и редица негови съпартийци, обвинявани или осъдени за корупция и злоупотреби със служебно положение.
И то - напук на масовите протести, независимо от категоричното несъгласие на опозицията и цялото гражданско общество, разрез с отрицателната позиция на президента и на съдебната власт, както и на и шефката на Антикорупционната агенция.
Един възмутен президент
Президентът Клаус Йоханис, който веднъж вече беше успял да осуети намеренията на правителството в тази връзка, реагира с възмущение. Той заяви, че ще се бори срещу правителствените постановления "до последния ден на мандата си", за да бъде възстановено върховенството на закона в Румъния.
Остри критика срещу правителствените постановления отправиха всички в страната, дори и синдикатите, които по традиция са близки до лявонационалистическото правителство. Затова пък реакциите от страна на европейските правителства бяха по-скоро вяли. Най-категорична беше евродепутатката от партията на Зелените Ребека Хармс, която написа в Туитър, че Румъния се нуждае от помощ, за да защити принципите на правовата държава. Загрижеността си изрази и Жан-Клод Юнкер, както и германското посолство в Букурещ. Само че успехът на подобни интервенции изобщо не е гарантиран, още повече, че различни антидемократични и ултранационалистически медии в страната не спират да бълват своята злостна пропаганда.
Румъния се нуждае от подкрепа!
Наистина ли е застрашена правовата държава в Румъния? Та нали посткомунистите създадоха още в началото на 1990-те години своя авторитарна система, наречена "оригинална демокрация". А и на други места - от Анкара, Варшава и Будапеща, та чак до Вашингтон, разрастващият се популизъм атакува принципите на демокрацията, считани доскоро за непоклатими. Дали пък правовата държава в Румъния не е вече погребана? Не е изключено нито едното, нито другото. Сега обаче има нужда от спешни мерки за съживяването ѝ. Европа няма право точно сега да изоставя Румъния сама. Тя трябва да следи внимателно ставащото в тази страна и да предприеме ефективни действия. Това е единственият разумен подход!