Анализът е написан от Ханс-Вернер Шин за Project Syndicate.
Ханс-Вернер Шин е професор по икономика и публични финанси в Университета в Мюнхен. Той беше президент на Мюнхенския институт за икономически изследвания Ifo и работеше в Консултативния съвет към германското министерство на икономика. Автор е на няколко книги, последната от които бе озаглавена "Капанът на еврото: За спуканите балони бюджети и убеждения" ("The Euro Trap: On Bursting Bubbles, Budgets, and Beliefs").
Британският премиер Тереза Мей потвърди. Обединеното кралство, без съмнение, ще напусне Европейския съюз и ще преговаря за нови търговски споразумения. Въпросът е какво споразумение ще приеме ЕС.
Мей даде ясно да се разбере, че Великобритания не иска споразумение подобно на тези, подписани с Швейцария или Норвегия, защото това би изисквало страната да се откаже от контрола върху своята имиграционна политика. Предоставянето на пълномощия на Европейския съд, който британските лидери обвиняват във вземане на решения въз основа на своите интереси, също не е решение.
Но ЕС не е готов просто така да позволи на Великобритания да се откаже от всичко, което не ѝ изнася, или поне не и преди да плати необходимата цена. Лидерите от ЕС настояват, че Великобритания не може да търгува свободно на единния европейски пазар, без да приеме свободното движение на хора. Тава упорство отчасти беше породено от страха, че ако Великобритания си осигури тази неуравновесена сделка, други страни от ЕС ще се опитат да направят същото. Но желанието, англичаните да бъдат наказани за взетите решения, дори само, за да се възпрат други държави-членки да поемат по същия път, със сигурност също е определящ фактор.
Този подход е напълно погрешен. Макар безспорно да съжаляваме, че Великобритания напуска, истината е, че свободната търговия с ЕС не трябва непременно да е придружена от свободното движение на хора. Както чисто търговската теория показва, икономическите ефекти, печалби и благосъстоянието, в резултат от свободната търговия, са заменени, не затвърдени, от тези на свободното движение на работна ръка.
Ако миграция е невъзможна, то има вероятност да се получат значителни разлики в размера на заплащането в различните страни, което пък ще доведе след себе си до разлики в цените. Тези разлики увеличават печалбите от търговия; В действителност, използването на тези разлики стои в основата на търговията. Ако ЕС откаже да извършва свободна търговия с Великобритания, нейните граждани ще страдат точно толкова, колкото и британците.
Аргументът, че и други страни от ЕС ще решат да последват примера на Великобритания, е съмнителен. Има два типа политически общности. Единият изпълнява критериите на ефективността на Парето: тъй като общността взема решенията единодушно — или поне се придържа към правилата, които защитават малцинствата - тя прилага мерки, които дават предимства на някои или на всички нейни членове и в същото време не създават неудобства за никого. Този подход означава, че страните не се борят за по-голямо парче от пая, за сметка на останалите. Вместо това, те доброволно работят заедно, за да се гарантира, че паят продължава да расте и всеки ще получи задоволителна част от него.
Другият тип общност се характеризира първо: с преразпределение на ресурсите между страните и второ: с мажоритарно вземане на решения. Ето, има печеливши и губещи, защото мнозинството може да наложи своите предпочитания, дори и ако печалбите, които страните прибират, са засенчени от загубите, които е понесло малцинството. В резултат на това, често паят става по-малък и в крайна сметка някои страни са много нещастни.
Този втори тип изначално е нестабилен, тъй като губещите са склонни да се откажат от групата. Единственият начин да бъдат задържани в нея е, като се направи излизането им по-непривлекателно, например чрез заплахата за наказания. В стремежа си да даде урок на Великобритания ЕС изпраща посланието, че е съюз, в който някои от членовете са губещи. Това е и посоката, която се насърчава и от новия президент на САЩ Доналд Тръмп, който вече заяви подкрепата си за британците и каза, че очаква още страни да последват примера им.
За да бъде избегнат такъв резултат, ЕС трябва да се трансформира от преразпределителен съюз, управляван от мнозинството, в съюз, в който всички членове доброволно и единодушно вземат решения - съюз, който съответства на принципа на Парето. Първата стъпка, която лидерите от ЕС трябва да направят в тази посока е - да се откажат от плана за назначаване на общ финансов министър на ЕС, който автоматично ще получи данъчни правомощия. Следващото, което ЕС трябва да направи е да предложи на Великобритания взаимно изгодна сделка за свободна търговия.
Ако ЕС не промени подхода си, рискува да се превърне в общност на несъгласието, където само шепа страни — членки са доволни, а останалите искат да излязат. Докато наказанията и останалите принудителни мерки продължават да се използват като основен инструмент за задържането на колебаещите се вътре в ЕС, нестабилността и уязвимостта на съюза ще стават все по-натрапчиви. В крайна сметка Европа може да свърши по същия начин, по който и Съветският съюз.
Никой съюз не може да процъфтява, ако част от членовете му се чувстват в капан. Отношенията в ЕС не са по-различни. Колкото и контра интуитивен да изглежда, единственият начин ЕС да запази своето единство е да позволи на Великобритания да си отиде с договарянето на щедри условия.
Превод: Милена Трачева
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.
Copyright Project Syndicate