Сайт може да си направи кой ли не. Вестник могат да издават мнозина, но гласът на разума ги възпира. Избори се печелят с телевизия. По чисто демографски причини. За начумерения и мнителен българин новините в сайтовете, наричани от него „сайтове-майтове“ и „фейсбуци-мейсбуци“, са съмнителни и до голяма степен е прав. Вестник пък не е купувал от десет години. Пък и там пишат само, дали Стоянка и Муки са се сдобрили. И за паник-атаките сред поп-фолк гилдията.
Българинът обича вечер да гледа „телевизор“
и сутрин да каже: „Тоя снощи ги уби! Каза им го! Завре ги в кучи г..“.
Този българин принадлежи към мнозинство, което ще разширява своето влияние, въпреки, че населението намалява с един Видин годишно. И именно заради това. Съставът на новия парламент в най-голяма степен е дело на телевизиите и влиянието им върху зрителя. В тази връзка прогнозите за бъдещо възкресение на т.нар. „градска десница“ са доста прибързани. По-реално е да са мрачни. Ама много. По съвсем ясни и обективни причини, които мнозина упорито неглижират, считайки ги за досадни брътвежи.
Градските десни се чувстваха уютно и сплотени в отреденото им интернет-пространство. Громяха мафията и комунистите с унищожителни постове, създадоха си чувство за общност в „техните“ сайтове. С аудитория, която би могла да напълни кино „Одеон“, че даже и „Червената къща“. И какво от това. Тази общност с гордост твърди, че не гледа телевизия. Хубаво е, че част от телевизионната продукция се споделя в социалните мрежи, за да могат тези хора да си сверят часовника. Сигурно са видели клиповете, които бяха качени в изборния ден. Клиповете от Врачанско, на които оскотели избиратели споделяха, че
не знаят какви са тези избори, но са гласували.
Нищо, че веднага са забравили за кого.
Двойките градски десни най-често имат едно дете, рядко две, да не говорим за повече. „Невнятните“ от клиповете, на които кой знае защо продължаваме да се смеем, рядко падат под четири-пет деца на домакинство. Толкова за перспективата. Найс, а?! Гласът на един хипстър, громящ олигархията в десен сайт, е равен на гласа на един несретник от Резервато.
Изборите показаха, че този човек – Бойко – се харесва на обикновените хора, както казваше героят на Тодор Колев за идиотската си статия в „Двойникът“. А повечето хора по нашите земи са обикновени, като „братчеда“ от филма. Когато харесват, правят го без въпроси, дилеми и вътрешно глождене. Точно, както харесват горивото на Марешки. Не ги интересуват нито минало, нито схеми, нито дявол. А който само посегне да сее съмнения, получава немедлено гнева народен. Критиката срещу Борисов рикошира в недоверието на електората към алтернативата и се върна пагубно в тялото на БСП. Ако щете, дори само за това, че народът бе накаран да се съмнява в старата власт, което е трудоемко. Ако социалистите са очаквали народният гняв безпощадно да се изсипе върху Бойко, видя се, че са се лъгали. Все още не е измислено прегрешението, което трябва да прелее чашата на хорското търпение, докато суверенът получава това, което дават актуалните му любимци. Дали ще е харизма, дали ще е дизел или други бляскави стъкълца. Ако резултатите не ви удовлетворяват, не съдете сурово избирателите. Те са обикновени хора.
На „Позитано“ продължават да умуват, „защо така се издънихме, другари“.
Чудят се, с два коня ли да разкъсат Корнелия или направо с четири. А Бойко просто прехвърли на тяхната сметка дългата зима с предългите фишове за ток и щом пукна пролетта, си прибра профуканото с Цецка Цачева есента. С встъпването на служебния кабинет, дойдоха сметките от Коледа и Нова година, а после и от сибирския януари. От ГЕРБ вече си бяха написали домашното – народът знаеше, че на власт едва ли не е БСП. С кабинет, назначен от „червения“ генерал Радев. Който пък е под чехъла на Нинова и Йотова. Горкият той…
Но, това е пинизът – дойде ли ноември, намираш начин да се скатаеш за зимата, и като пекне слънце се връщаш. Да си знаят за друг път и останалите. Падне ли ви властта, в никакъв случай не посрещайте Коледа на Дондуков. Намерете си причина, подавайте оставка и заспивайте зимен сън. После е лесно да се върнеш.
Омертата с укрития до изборния ден ценови шок бе спазена.
Сега просветна ли ви, защо никой не се радваше вечерта на 26 март?
Голямата следизборна въпросителна, дали ЕС, ЕНП или да го наречем най-общо Брюксел, имат нещо против участие на Обединените патриоти в новата власт у нас, падна. Нямат против. Не е необходимо да го казват. Няма и да го кажат. За това помогна най-вече подходящата конюнктура, добила контури точно в навечерието на вота. При добилото галактически размери нахалство на Ердоган, конфликта му с Холандия и останалите закани, отношението към доскоро определяните като „фашисти“, вече е различно. По-скоро няма отношение. Да сложим тук и Брекзит, и пропадналия авторитет на старата Европа. Само Волен, Краси и Валери са й на главата. Дори на границата да бе станала някоя трагедия в изборния ден. Преди 5 години, дори преди 3, когато всичко бе различно, Брюксел щеше да се направи на активен борец против фашизма и нямаше да позволи участие на патриотите в управляваща коалиция. Сега е друго. Дали Симеонов, Сидеров и Каракачанов „бият негрите“ им е последна грижа. Единствен Станишев заяви, че в Брюксел се мръщят на такъв вариант. Но, едно е да се мръщят, друго е да ударят по масата.
Ако пък Европа ни натисне за т.нар. „широка коалиция“ между ГЕРБ и БСП?
Борисов ненавижда внушенията, че някой може да го натиска, но в същото време с охота признава, че големите началници решават. Прогнозите са, че подобна конфигурация би навредила и на двете партии. Повече на БСП, защото все още, „каквото прави дедо, все е хубаво“…