Когато египетският президент Хосни Мубарак се оттегли от власт през февруари, десетки хиляди окупираха площад „Тахрир“ в Кайро, за да обявят победа и ново начало. Девет месеца по-късно хиляди се върнаха на същото място, за да призоват за нещо подобно – оттегляне на армията от властта.
Последните прояви на насилие в египетската столица показват, че съпротивата, която светът следя изкъсо, е стигнала само крачка напред по дългия си път, твърдят анализатори, цитирани от Си Ен Ен. За последните четири дни са загинали 27 души, ранени са над 1700, сред които около 100 униформени и представители на силите за сигурност.
„Революцията не е завършена“, твърди експертът от университета Джорджтаун Самар Шехата.
Според Робър Райт от Американския институт за мир революцията в Епигет е стигнала до втора фаза. „Тук става дума за нещо много по-сложно от свалянето на един лидер. Въпросът е за създаването на нов ред в целия регион“, твърди той.
След оттеглянето на Мурабак армията започна да усилва влиянието си и пое контрола над управлението, а лидерите й обещават, че ще предадат властта на избрано от народа правителство.
Сложният изборен процес би трябвало да започне следващата седмица с парламентарни избори. Президентският вот е насрочен за след една година.
Армията също бе много силна по време на режима на Мубарак, но сега надделяват опасенията, че тя иска да посегне на цялото общество. Причината е проектът за нова конституция, който предвижда армейският бюджет да бъде защитен от граждански контрол. А това означава, че армията може да се превърне в нещо като „държава в държавата“.
Активистите на революцията искат въпросът с ролята на армията да бъде решен възможно най-скоро – на фона на спадащото все повече доверие към военните.
В първите дни от падането на Мубарак армията бе по-внимателна в действията си.
43% от египетските граждани са на мнение, че военните действат срещу революцията. Само 21% й вярват.
Проблем има и в самата опозицията, която изглежда разединена предвид идващите избори. Някои от средите й искат отлагане на изборите, тъй като се опасяват от военна намеса и манипулиране на резултатите.
Въпросителната на Египет не е дали гражданите са способни на демокрация, а в това, че силите, които им се противопоставят, разполагат с оръжие.