Терористичните нападения на територията на Руската федерация не са нещо ново и едва ли ще престанат в близко бъдеще. Въпреки че успя да се изправи на краката си в последните години и да възвърне позиции на международната сцена, Русия очевидно не може да се справи с проблемите в собствения си двор.
В последните години нападения имаше по цялата територия на страната. Всяко от тях беше различно от останалите, обща остана единствено официалната позиция на Москва. Действията на Кремъл в подобни ситуации винаги са били твърде различни от позицията на другия център в световната политика. Докато Белият дом прати армия от камери и микрофони пред Световния търговски център, Пентагона и в Бостън, руските управляващи обикновено хлопва” всички врати и прозорци и се ограничават с изявления в телеграфен стил.
Пореден епизод в един трагичен сериал - атетатор самоубиец се взривява в метрото на Санкт Петербург. Загиват 13 души, а десетки са ранени - 03.04.2017 г.
Подобен стил на поведение не е новост. Той се повтаря от много време, без значение дали става дума за инцидент на железопътни релси, във въздуха, в метрото, на вода или под нейната повърхност. В други ситуации последователността на Кремъл би трябвало да предизвиква овации, но светът в момента е особено чувствителен по темата тероризъм и действията на управляващите в Москва само й печелят нови критици. Въпросът наистина е изцяло в сферата на вътрешните работи, но когато нещо подобно се случи на територията на страна като Русия, светът най-малкото има правото да се притесни.
Експлозията в метрото на Санкт Петербург е част от поредица, която продължава да носи след себе си камара от въпроси. Нападението предизвика нещо повече от транспортен колапс и паника въпреки усилията на Кремъл това да не се случи. За пореден път стана ясно, че Русия е изключително слабо защитена срещу диверсанти, както обичат да наричат терористите местните медии.
Експлозиите няма как да не тревожат Кремъл. Те са организирани така, че с минимални разходи да нанасят максимални щети. Най-страшното е, че може да не става дума за единични нападения, а за началото на серия.
Реакцията на Кремъл след бомбените експлозии беше повече от очаквана. Първото, което веднага направи впечатление, е мълчанието на президента. При всеки терористичен акт, Владимир Путин, който иначе редовно демонстрира мъжество гол до кръста в сибирска река или в кабината на боен изтребител, упорито отказва да говори.
Путин мълча през цялото време, докато траеше кризата в театъра "Норд-Ост", през цялото време на трагедията в Беслан, при ужаса в Невския експрес и на "Домодедово“.
Експлозията в родния град на Путин е първият голям терористичен акт в Русия напоследък. До момента се смяташе, че властите са успели да нанесат силен удар срещу враговете и са ваксинирани срещу терористичната вълна, която залива Западна Европа. Атентатът в метрото обаче изглежда е нов пробив в антитерористичната отбрана, организирана от Кремъл. Железниците в Русия се очертават като твърде уязвими и ударът сега може да се смята за стратегически, защото на Санкт Петербург бяха върнати частично функциите на столица.
Бомбата отвори поредната страница в цяла поредица подобни атаки в Русия.
Путин отдавна няма особени проблеми във вътрешнополитически план. Липса на алтернатива в Кремъл, беззъба опозиция и всеобщото одобрение на преобладаващата част на сънародниците му са част от картината. Безоблачното родно небе позволи на Путин да насочи усилията си изцяло в международен план.
В последните месеци Владимир Владимирович реализира сериозна дипломатическа активност. Черешката на тортата беше в Сирия. Русия се намеси бързо, точно и в най-подходящия момент през есента на 2015 г.. И едва ли някой има сериозни аргументи срещу твърдението, че Москва постигна почти на 100% целите си в полуразрушената страна.
Сирийската инвазия отбеляза върха на четворно външнополитическо постижение за Русия и лично за Путин. Москва си извоюва обратно водеща роля в Близкия изток, показа на света, че има сили да овладее критична ситуация, европейските съседи сериозно се пропукват, а за капак положението в Украйна се заплете. Казано най-общо – Путин си върна инициативата и вниманието на света, видя шанс и агресивно се възползва от него.
Славата обаче винаги е имала своята висока цена. В момента Русия може да се похвали с много врагове. Москва участва в две глобални войни зад граница - в Украйна и в Сирия. Не е приключила окончателно и антитерористичната операция в Северен Кавказ. Невъзможно е да се посочи, без реални доказателства, откъде точно е дошъл ударът в метрото, но е ясно, че Русия е реална мишена.
Приоритетната версия е ясна - радикалните ислямисти, коити таят доста гняв и претенции към Москва. Те вече си отмъстиха за бомбардировките в Сирия, взривявайки пътнически самолет през октомври 2015 г. над Синайския полуостров. Не бива да забравяме и за ислямистката нелегална мрежа в Кавказ. А тя включва граждани на Руската федерация, които могат свободно да се движат из цялата страна.
Проблемът пред Путин обаче може да се окаже много по-сериозен, ако се окаже, че нападението е свързано с антиправителствените протести в Москва преди 10 дни. Някои анализатори вече твърдят, че събитията в Санкт Петербург са били "съгласувани" с цел да се "дестабилизира обстановката в Русия“ преди президентските избори догодина. Тоест, говорим за нова мащабна антируска конспирация, което звучи нелогично, но е и невъзможно.
Най-важното в случая е, че събитията отново напомнят на Москва, че пред тероризма всички са равни. Припомнят на руснаците, че живеят в страна, където терористичната опасност, уви, е все така актуална. Странно е как въпреки всички проблеми Русия изглежда политически стабилна, дори забележително стабилна страна. За Москва изглежда фактори като цената на петрола играят много по-важна роля.
Проблемът пред Кремъл е, че шумните убийства, които биха вълнували всяка държава месеци наред, на територията на Федерацията вече са често срещано явление. Това може да предизвика непредвидени последици за управляващите в Кремъл. Властта и обществото в Русия на практика продължават да крачат по тънкия лед на една несъществуваща стабилност. В мирно време всяко убийство е новина, а по време на война – само статистика. В Русия смъртта отдавна е във втората графа.